Грешната сестра
- Дарина Димитрова
- 3 days ago
- 3 min read
”Грешната сестра” - Клеър Дъглас
”Дали бих я защитила, както тя беше защитила Клариса? Или бих отишла направо в полицията? Харесваше ми мисълта, че бих избрала полицията, но всички ние правим глупави неща за хората, които обичаме.”
Въздействащ криминален роман с много психология, теми за размисъл, динамика, мистерия, обрати, безброй тайни, лъжи и какво ли още не. Обожавам, когато след прочит и по време на него съм толкова екзалтирана и въодушевена. Клеър Дъглас ще разклати вярванията ни, за да ни накара да се чудим, ние докъде бихме стигнали в името на любовта си към любимите ни хора.
Ако знаете, че човеците, които обичате повече от всичко на света, не са това, което винаги сте вярвали и мислили, как ще реагирате? Ако те не са добри хора и са извършили ужасяващи неща, ще продължите ли да ги обичате? Ще им опростите ли всичко, само защото са ваше семейство, ваше всичко? Или ще отсъдите в полза на справедливостта?
Винаги когато чета произведения с подобен род морални дилеми, си давам сметка, че това с любовта, която опрощава непростимото, е огромна човешка грешка. Без значение от връзката помежду ни, поемането на отговорност за действията и понасянето на последиците от тях, са в основата на градежа на личността, на характера, на съзряването. Виждала съм много отблизо пагубността на обратното. Когато някой минава между капките и винаги му се разминава, той остава заключен в себе си и на практика е емоционално и зрелостно нефункционален.
“Грешната сестра” е ярък пример за гнилата ябълка, която отвън изглежда съвършена и апетитна. За това никога да не забравяме, че не всичко е такова, каквото изглежда и, че перфектното е утопия и химера. Основен елемент на творбата е кръвта. Като връзка помежду човеци, като ДНК и генетика, като възмездие, като последица. Друг важен аспект е семейството в неговите измерения на родители-деца, партньори, осиновени и припознати отрочета, наследственост и обремененост.
Сестринската родственост е важен и ключов постамент за изграждане на идеологията на четивото, а “кръвта вода не става” - съпровождащ слоган, който да се подложи на съмнение. На съмнение ще се подложат и моралните устои, ценностите, справедливостта и правдата, искреността. Атмосферата е напрегната, мистериозна и на моменти наелектризиращо-злокобна. Този ефект е постигнат не само със завладяващата стилистика на писане, а и с описателните елементи, които светоизграждат повествованието. “Беше малка спалня с двойно легло, от прозореца имаше изглед към красивата малка градина с ябълковите овошки и пързалката, която Арън беше сложил за близначките, а оттатък нея беше изкуственото езеро. Срамуваше се да си го признае, но това езеро я ужасяваше. Навремето се подиграваше на Таша за увлечението ѝ по свръхестественото и духовете, защото нейният логичен научен ум отказваше да приема такива неща. Но гледката кьм езерото, особено нощем, с мъглата , която се стелеше над него като воал от коприна, и тръстиките, които вятърът полюшваше, беше като сцена от роман на Чарлз Дикенс.”
Основен въпрос, на който отговаря, но и задава отривисто романът, е: “На какво си готов в името на любовта?” Би ли прикрил престъпление от любов? Би ли извършил такова в нейно име? Докъде стигат пределите ни? Какво става, когато минем отвъд тях и прекрачим всичките си граници? “Беше само подозрение, на което отказвах да повярвам. Човешкият ум е нещо удивително... Способността ни да се самозалъгваме, да убедим себе си в едно, въпреки че дълбоко в себе си знаем, че истината е точно обратното.”
”И докато тя имаше страхотна кариера в престижна фармацевтична компания и получаваше висока заплата, Кайл беше супербогатият. Беше. Беше, беше, беше, беше, беше. Никога няма да свикна да мисля за него в минало време.”
Смъртта е само средство, което оправдава целта, а любовта - извинението за нея. Вярвам, че книгата ще се превърне в любима на почитателите на заплетени истории, психологически трилъри, мистериозни четива и криминални заглавия.
Comments