Мнения за книги

“Малката чайна в Токио” - Джули Каплин “- Уаби-саби - промълви Харука. - Неизменна част от японската култура. Оценяването на неща, които не са съвършени или завършени, но тъкмо там се таи красотата им. Приемането на истинската им стойност - стара съдина, възрастен човек - и осъзнаването, че тези неща имат своята мъдрост, видели са много. Имат ценност със самото си съществуване.” Няма как да не призная на Джули Каплин възхитителното умение да създава атмосфера. Романтична, в

“Маскарад” - Александър Траянов Имам огромното удоволствие да съм сред първите, които ще ви поговорят за “Маскарад” и за обещаващия нов съвременен автор, чиято звезда тепърва изгрява и ще започне да блести все по-ярко на родния артистичен небосвод. Тази творба е смела, дръзка и много откачена в най-добрия смисъл на думата. Премерена смесица от усещане за антиутопична реалност, научна фантастика, фантазия в присъствието на елфически народи, криминален и детективски сюжет, дос

💔 Вярвам от цялото си сърце, че най- великите литературни шедьоври и произведения на изкуството са онези, след които никога не можеш повече да бъдеш същият. Този, който си бил преди досега си с тях, преди всепомитащото им влияние и въздействие. Точно такова връхлитащо явление е “Остайница” на Рене Карабаш и самата тя като писателка. Явление в съвременната литература, изкуство, живот. 💔 Помня и никога няма да забравя онези преживявания, които са ми се отразили така. Сякаш “н

🦕 “Крехар” - Благой Д. Иванов 🦕 🪨 “Само че чудовищата в някакъв по-символен смисъл са факт. Имат си и латинско наименование - Homo sapiens sapiens. Ние сме злодеите, способни да разрушат хармонията; ние сме аберацията, която трябва да се подведе под отговорност и да се сложи под контрол. Не искам да звуча отново назидателно и далеч не смятам, че всеки от нас заслужава подобна оценка, напротив - цивилизацията ни е построила повече болници, отколкото концлагери, и съм убеден

Към книгата 📖 “В сянката на нарцисиста: как да разпознаем нарцисистите и да поставим граници” - Сара Дейвис 📖 📖 Нека започнем с това, че преди да се титулова като родител, всеки е на първо място човек. Ако личността е травмирана и патологична, такъв е и родителят, в чиято роля влиза, когато стане такъв. Затова винаги може званието да се замени с индивид в идеологията на текста. Човекът, ставайки родител, не се превръща автоматично в някого другиго, а продължава да е такъв,

“Опасни сказания” - Благой Д. Иванов “Тези сказания, каквито и да бяха, който и да ги беше създал, можеха да бъдат наистина опасни - благодарение на тях някакъв пролом се беше образувал около тях, който обрамчваше отношенията им... и отношенията им се опъваха и стържеха, бяха пред скъсване като мускулно разтежение, което не третираш с почивка и лекарско наблюдение, а това не беше никак добре, защото рискуваха да се озоват в падина с хлъзгави склонове, от които нямаше излизан

“Съвестта ме зове” - Ангел Василев “Разкаялият се грешник предизвиква повече симпатии и от най-милостивия самарянин.” Бих казала, че като за дебют романът е доста добро начало. Вярвам и искрено се надявам, че тепърва ще виждаме, чуваме и четем още от и за автора. Нещата, които ми харесаха, са в пъти повече от онези, които не ми допаднаха. От много гледни точки летвата е високо вдигната. Препратките към книги, цитати от велики личности, произведения на изкуството са много д

“От бариста до милиардер” - Андрю Уилкинсън Вземи оттук с 5 % отстъпка с код stranicata5 „Хубаво е да се учим от грешките си. Но е по-добре да се учим от чуждите." - Чарли Мънгър (1924 - 2023) Изобщо не очаквах, че тази книга ще ми хареса толкова много и ще бъде така замисляща, докосваща и знакова за мен. Защото тя далеч не е просто мотивиращо четиво, в което успели хора ни разказват как да забогатем. Тя е много повече от това. На първо място е лична и откровена до болка, р

“Любов като роман” - Ашли Постън Помните ли сцената от “Красавицата и звяра”, в която Бел се разхожда през градчето, заровила нос в любимата си синя книга, която чете за хиляден път? Пеещите жители, всеки със своя неотменима роля в идиличния живот там? Точно за тази пасторална картинка ми напомни мястото, на което се развива сюжетът. А сега си представете, да се озовете наистина в подобно измерение или в такова, което принадлежи на някоя от най-любимите ви книги! Чувството е

🍫”Като гореща вода за шоколад” - Лаура Ескивел 🍫 Към книгата Код: stranicata5 за 5% отстъпка 💔 “Когато Есперанса, моята майка, се върнала от сватбеното си пътешествие, под развалините на ранчото намерила само тази готварска книга, която наследих при смъртта ѝ и която разказва с всяка от своите рецепти историята на една погребана любов. Говорят, че под пепелта разцъфнало истинско изобилие от живот, а земята станала най-плодоносната в околността.” 🍫 Въздействаща и влизаща

“Времето с теб” - Макото Шинкай “Този проклет свят винаги е бил напълно побъркан.” “Усмихвам ѝ се. Стискам ръцете ѝ, вземам своето окончателно и твърдо решение и проговарям: - Хина, ние ще... Независимо колко сме прогизнали от дъжда, ние сме живи. Независимо колко се променя светът, ние ще живеем. - Ние ще бъдем наред.” Ах, тази азиатска литература! Аз, този великолепен Макото Шинкай! Красотата на стила му на писане, на изразяване е ненадмината. Тази творба е противоречие,

“Живот надалече” - М. Л. Стедман Към книгата Използвай код stranicata5 за 5 % отстъпка от цените на всичко в сайта, дори на вече намалени продукти. ✉️ Ако прочитайки “Светлина между два океана”, съм мислила, че авторката е достигнала всички предели на човешки взаимоотношения и е засегнала най-тежките теми, подобно разчопляне на едва зараснали рани, то изобщо не съм подозирала, че може някога да преживея тази ѝ книга. Каква наивница съм била! Понякога разрезите са много по-нав

💙✨ “Книгата на изгубените часове” - Хейли Гелфусо ✨💙 📖💫 “Миналото е огледало на самите нас. То ни показва кои сме били и в какво сме се превърнали. На някои хора не им харесва онова, което виждат в отражението си, затова го променят, като изтриват спомените от лицето на земята. Като изтриват хората.” 💙✨ Какво според вас представлява време-пространството? На мен това, което авторката ни обрисува като негова същност, ми хареса изключително много. Безкрайно място, наподобяв