Светците на дома
Updated: Sep 25
✨ “Кой се страхува от светците на дома” - Сара Дуарте Брандао ✨
♥️ Отново не знам откъде да започна, защото тази така нежна, крехка и така хубава външно книга съдържа в себе си огромни дози живот. Тя е доказателството, че размерът е без значение, когато знаеш как да удариш право в сърцето с една единствена фраза, с едно изречение. Толкова красиво написана, че чак ти се плаче. Плаче ти се и от тоновете несправедливост, пропили в напечатаните междуредия. Плаче ти се от метафорите, от факти, които си видяла с очите си, чула с ушите си, докато мнозина твърдят, че това са художествени измислици или пак - пази Боже - недомислици. Плаче ти се и от безкрайна самота, която е присъща за онези, не подчинили се на общоприетите разбирания.
✨ История родена в Португалия, но живееща навсякъде по света и то допреди по-малко от сто години, а някъде и до днес. Разказ за една жена, която под пръстите и сърдечния ритъм на авторката е била зачената като Мария Тереза. Тя обаче е и всяка една, която в почти всяка националност и култура, е преминала през подобен, сходен живот. Безправна, безволева, подчинена на канони, догми, йерархия, патриархат. Презряна, поругана, обезчестена духовно и физически, насилена словестно и телесно, използвана в ролята си на плодовит добитък за разплод. Подчинена на решения, които не са нейни. Ограничена от достъп до образование и знание, за да не се превърне във вещицата, от която цялото село се страхува. Защото вещата е можеща и знаеща, а за този пол никога не е предвиждано което и да е от двете. Но така или иначе, когато стане неудобна поради каквито и да е причини, тя ще бъде заклеймена и изгорена на клада. В по-съвременните вярвания огънят е омразата, породена от различие, от неподчинение на ред, създаден единствено, за да не вземе някой да вземе да мисли извън шаблон и рамка.
♥️ Много от бабите, прабабите и майките ни дори са Мария Тереза, са жената в историята на възхитителната Сара. И аз плаках с тях, за тях и ги видях запечатани в тези страници, омастилени души, някои от които вече отвъд. Заради крехките си изначално и чупливи същности жените винаги са били възможна и удобна жертва на лудостта на световете. Светове, управлявани от мъже, решаващи съдби. В това ми твърдение няма нищо сексистко или радикално, а има една горчива истина, която не е удобна никому. Защото в тази история мъжът е издевател, чупещ костите на нечия душа, но в такива са се превърнали и мнозина от пречупените жени - към своите дъщери, към чуждите майки, към непознати жени, към различното, което не отговаря на общоприетото. То често е лицемерен набожник, който парадира за святост, а носи триста дяволи в простъпките си.
✨ И като си говорим за лицемерие, вяра, безверие, набожници и религия, те също са солиден темел, над който се издига пиедесталът, служещ за показване на творбата, отреден ѝ по заслуги. Някои от тях са синоними помежду си, а Сара Дуарте Брандао ги разобличава без да осъжда, превръщайки се в тях.
♥️ Нищо в тази книга не е случайно. Нито подредбата на отделните части, нито заглавията на всяка глава. Сюжетът е разделен в три отделни дяла с различни големини и състав. Първата, наподобява не плавен преход между житейски сезони. Сякаш животът на Мария Тереза е побран в няколко годишни времена, през които преминаваме “хаотично”, но хаосът тук е добре координиран и съвсем ясно планиран. Структуриран с ясна препратка между предходна и следваща глава, а самите те са озаглавени толкова силно въздействащо и ярко, че допринасят още повече за символизма и посланията. Макар да изглежда сякаш парчета от нечие съществуване са разпилени безцелно, дори объркващо, всъщност това дори погледнато много отгоре не би могло да остане като трайно впечатление. Нишки се свързват абсолютно неизбежно и закономерно помежду си, за да оформят жива верига. Тя може да е част от прангите, лишаващи героя от свободата му, но със същата сила би могла да е красив накит, който се завещава на поколенията след него за спомен, за да държи паметта винаги жива и свързана с човека. Втората част започва хронологично и последователно, превеждайки ни през живота на Мария Тереза от детството до това, което вече сме познали отчасти, давайки ни повече яснота и хвърляйки повече светлина над фрагментите, които са били само засегнати.
✨ Авторката кара раждането и смъртта, младостта и старостта, началото и края, безнадеждността и надеждата да се срещат в непогрешим синтез. Ще видим тази допирателна в лицето на героинята и нейната баба. Ще ги открием и в старата Мария Тереза, която, седяща на прага пред изхода на живота си кани в него тази, която сега тепърва навлиза в своя. Те са като времеви огледала, в които един и същи образ на различните, любопитните, търсещите сякаш слива минало и бъдеще в една равновесна позиция настояще.
♥️ Заточеник и изгнанник на времената и нравите, в които е родена, Мария Тереза понася всички последици от всички избори, които никога не е направила, вместо нея решенията е взел някой друг - общество, порядки, разбирания, родители, които са резултат на предходните. Безспирен кръговрат, на който край може да сложи само отказът от участие в него. Днес той изглежда не само възможен, но и неизбежен, логичен, лесен. Само че тогава не съществува изобщо в речниковия състав, нито в световния такъв.
✨ Произведението ни разказва и за първата любов, която е невъзможна в изгревите на уредени бракове и класови различия. Поетична до мозъка на костите си, което е меко казано изкуство, когато говорим за съвременна проза и то в такъв стеснен обем и порезна краткост. А може би именно пулсацията в думите на авторката прави възможно въздействието им до такава степен с толкова малко. Книгите и четенето заемат огромно пространство в романа и са част от неговото красиво сърце. Там се крият безгрижното детство, трепетите и вълненията, които са възможни единствено в това невинно и лишено от беди, трудности и отговорности време. Авторката ни е приготвила един сериозен обрат, който за мен бе очакван и предвидим, но това изобщо не ме накара да съжалявам, тъкмо обратното.
♥️ Нямаше как да не се сетя за “Остайница”, макар двете да нямат нищо общо, но същевременно да са подобни като влияние ЗА МЕН. Не опира до структура и обем, дори до стил не опира, защото не си приличат поне визуално, поне първично, а паралелно с това пък се забиват право в сърцето. Може и да е заради централизираната женска фигура, която е идол, Бог, жертва на времето си. Нямам идея, а и това не е толкова важно, защото не ви гарантира, че ако сте разбрали, харесали едната, ще се случи същото и с другата. Сетих се и за Доменико Дара поради подобни подбуди. Може би заради тази болезнена красота на писане, която остава завинаги с теб, дълго след като си прочел книгите. Загнездва се в ума и душата ти, отказвайки някога да избледнее.
✨ Тук е много важно да поговорим и за институцията преводач, която в този случай е с нежно име - Рада Ганкова. За пореден път се прекланям пред умението ѝ да адаптира чуждоезичен текст и то такъв, не само без да се изгуби нищичко от оригиналната версия, но и звучащ все така португалски на български. Всяка капка бит, характер, темперамент, география, култура от океана, в който ни потапя авторката, е запазена и прелята на майчин език с фанатична достоверност.
♥️ Мога да пиша още дълго по темата, за книгата, но вярвам, че трябва да я изпитате сами. Огромно благодаря на всички любими “Лемур”-и за това преживяване!
Страници: 224
Думи: 34 882
Оригинално заглавие: Quem Tem Medo dos Santos da Casa, 2025
Превод от португалски: Рада Ганкова, 2026
Дизайнер на корицата: Хаби Ел Мааза Гомес, 2026
Радактор: Невена Дишлиева-Кръстева
Коректор: Валентина Пенева
Предпечатна подготовка: Хаби Ел Мааза Гомес
Издател: Лемур
За Сара Дуарте Брандао:
Родена на 21.12.1997 година в Порто. През 2019 г. завършва специалност „Комуникационен дизайн“ във Факултета по изящни изкуства към Университета в Порто с дипломен проект, озаглавен A voz dos avós, dita por nós! [Гласовете на бабите и дядовците, изречени от нас!]. През 2022 г. придобива магистърска степен по „Литературни, културни и интердисциплинарни изследвания на изкуствата“ във Факултета по хуманитарни науки към Университета в Порто, където разработва проекта Bordar o poema, conquistar identidade — um estudo dos lenços de amor como sinal de afirmação feminina [Да извезаш поемата, да утвърдиш идентичността — изследване на „кърпичките на любовта“ като знак за женско себеутвърждаване]. През същата година завършва курс за фасилитатори в областта на творчеството с участие на общността, организиран от асоциация PELE (Social and Cultural Association). В рамките на курса разработва проекта Vizinhos do Teatro [Съседи на театъра] съвместно с Франсиско Сарайва де Алмейда в социалния център „Се Катедрал“ (Sé Catedral) в Порто. През 2023 г. започва докторантура по педагогически науки във Факултета по психология и педагогически науки към Университета в Порто, подкрепена със стипендия от FCT. Понастоящем разработва проект за изкуство-базирано изследване с участие на общността, фокусиран върху преживяванията на деца и младежи с родители в затвора. През 2019 г. е съосновател на издателство Truz Truz Editora, базирано в Порто. Автор е на книгите A Geração dos Bancos de Madeira и CriÁrvore, и двете илюстрирани от Луиза Коелю. Координира книжния проект 50 Abris – издание, включващо 50 текста и 50 илюстрации, посветени на 50-годишнината от Революцията от 1974 г. През 2023 г. публикува първата си стихосбирка, Descolonizando o sujeito poético [Деколонизиране на поетическия субект], в издателство Urutau.
Източник на информацията и кадъра: интернет
Comments