Луси Фоли
„Но човек не може да унищожи злото с още от него. То е като петно, като зараза. Расте ли расте...“
1950 година – следвоенни времена. Светът плахо, но все пак упорито опитва да се изправи след преживените ужаси, за да се завърне пълноценно към живота. Белезите са неминуеми, а новото начало – трудно. Алпийски снежен разкош и планински красоти, в които уютно и величествено се гуши Гранд Алпайн Хотел. Той отваря врати наново, съживявайки се сред отломките на вече отдавна изгубеното и надеждата за предстоящите по-добри времена. Дотам се стига с влак, а гледките, които се разкриват пред очите на пътуващите с него, са спиращи дъха. Идилично, но не съвсем. Защото наред с това имаме една напрегната атмосфера, като излязла от роман на Кралицата – Агата Кристи. Но чакайте! Това се случва точно в един такъв роман от същата. Или пък не съвсем?
Колкото и да ви възмутя, шокирам и изумя, досега не бях чела нищо от нея, но пък, за огромно свое щастие, поназнайвам това-онова за същата и стила ѝ, което дори не знам как точно е възможно, но е факт. През цялото време четях роман написан от Агата, макар това също практически да е граничещо с лъжа, тъй като той е излязъл от печат точно сега, в настоящето. Толкова добре се е справила Луси Фоли със задачата, която си е поставила, че въвеждането в заблуждение (в най-добрия смисъл на понятието) е напълно успешно. Само че това е едва началото на редица такива, които тепърва предстоят.
Сюжетът е разделен в две части, а освен на тях – и на няколко сюжетни, от различни гледни точки от името на някои герои. Всяка от тях е оглавена, освен от названието на персонажа, също и от неговата титла в повествованието. Досущ като театрална постановка, което придава още допълнително очарование на цялостната атмосфера. А тя е класическа британска. Какво ще рече това? Типичен английски хумор, сдържаност, умереност и обноски от онова време, „нали разбирате“? Извършено е престъпление, а фразата звучи като: „Доста неприятно, не мислите ли?“. Когато казваме хумор в контекста да един криминален роман от този тип, е добре да уточним, че изобщо не става дума за смях и веселие, а за онзи завоалиран британски ироничен привкус, който тук е повече в посока подсилване на общото въздействие и достоверност.
Джентълмени и дами, които за пред обществото трябва обезателно и неоспоримо да вдъхват доверие. Да притежават образцово възпитание, поведение и маниери. Да бъдат олицетворение на съвършенството. Като една излъскана ябълка, която от обратната си страна е гнила или червива. По-скоро прогнила, защото е доказано, че гадинките атакуват и консумират единствено чисти, необработени и качествени плодове. Авторката е пресъздала всичко това толкова автентично, че предизвика у мен желанието да проучвам още редица факти и понятия допълнително.
А героите, какво да кажа за героите?! Брилянтна пъстрота и разнообразие, които изграждат целостта. Подценените – възрастните дами (но и не само глобално погледнато), които винаги изглеждат безобидни. Противоположните – напълно различни по всеки показател и характеристика, но всъщност доста еднакви под повърхността. Отблъскващите – компрометирана външност и вътрешност. Второстепенните – на теория са там само за пълнеж, но не би. Женската фигура е в онази си все още орязана функция, около която звучи джаз, обраност и патриархален екот. Тя е потисната, ограничена и въвлечена в трофейна принадлежност на добра придружителка, отдадена съпруга, образцова дама. Тази жена от цитираното време, чиито живот и история са по-различни, и потеклото ѝ не повелява по неотменим начин горното, е пълната противоположност – дръзка, провокативна, излагаща на показ плът, нрав, мнение. Една от най-отличителните характеристики за творчеството на Агата Кристи, а именно, че нищо никога не е каквото изглежда, особено когато опираме до човешки недостатъци и низости, е застъпена много умело и многопластово.
Всички различни персонажи биват въвлечени в шеметна последователност от трагични събития, започващи с безжизнен труп в кабинката на лифта. Присъщото и за двете писателки като похват, действието и всички участници в него ще се окажат в капан, сред снежните ски писти и престижността на хотела, също е налице. Сред тях има убиец, а изложените им гледни точки много ще наподобяват представяне на доказателства, алибита и заблуди. Бавно и последователно ще се отгръщат всички слоеве на техните животи, характери, минало и истории, за да ги опознаваме в пълнота или авторката напълно да ни “пусне по пързалката” - в нашия случай по заснежените склонове с шейни и ски.
Луси Фоли поддържа интригата жива и неразгадаема до края, макар че, ако сме достатъчно наблюдателни, в един момент ще си дадем сметка, че сме знаели или поне подозирали много, но със сигурност не и всичко. Авторката много умело изиграва хода със „скрий го пред очите на всички, където е най-видимо и никой няма да очаква, че е точно това, което изглежда“, но не по класическия начин. Книгата е увлекателна, интригуваща и вълнуваща. Сюжетът те кара да четеш ненаситно и алчно за разкрития. Има доста повече от едно такова, което важи и за обратите.
Препоръчвам романа на любителите детективи, почитателите на психологическите загадки и обследвания, криминалните сюжети и самата Кристи, но не обезателно и единствено. Благодаря от все сърце на любимите и прекрасни Любо и „Софтпрес“ за предоставената машина на времето и незабравимо преживяване!
Страници: 352
Оригинално заглавие: Murder at the Grand Alpine Hotel, 2026
Превод от английски: Богдан Русев, 2026
Художествен директор на корицата: Sean Garrehy/ HarperCollinsPublishers Ltd
Дизайн на корицата: kid-ethic
Илюстрации на корицата: Getty Images, Shutterstock, Envato
Редактор: Виктория Иванова
Коректор: Вихра Манова
Графично оформление: Мая Яначкова
Адаптация на шрифт и българска корица: Радослав Донев
Издател: Софтпрес, 2026
Повече за авторката: Родена в Съсекс, Англия. Следва английска филология в Лондонски университетски колеж и в университета на Дърам. След дипломирането си работи като редактор в Headline Publishing Group и в Hodder & Stoughton.
Дебютният ѝ роман е издаден през 2015 година, а на български излезе преди броени месеци в превод на Христина Тодорова с разкошно книжно тяло, за което са отговорни всички професионалисти от издателство "Софтпрес". Заглавието му е "Книга на изгубеното и намереното". Четивото е много различно от всичко, което познаваме до момента от Фоли.
"Списъкът", излязъл от печат през 2020 година, е сред най-продаваните романи в класациите на "Ню Йорк Таймс" и "Вашингтон Поуст". Впоследствие авторката се превръща и в най-продаван автор № 1 на Sunday Times и New York Times. Трилърите ѝ, които са преведени и на български, са продадени в над 10 милиона екземпляра по целия свят. Тя е трикратно номинирана за British Book Awards и победител в наградите на Goodreads в категорията за най-добър трилър.
Луси Фоли е единственият писател, одобрен и избран от Agatha Christie Limited да продължи наследството на Агата Кристи, като създаде нов роман за легендарната мис Марпъл.
Информация: Уикипедия, сайт "Софтпрес", интернет, лични познания на автора
Любими цитати:
„ – Сигурна съм, че го казваш като комплимент, скъпа - отвръща мис Марпъл. - Но се боя, че аз твърде много се интересувам от хората такива, каквито са, за да проявявам чак такъв интерес към възможността да ги променям към добро.“
„ – Иска ми се да можех да кажа, че съм изненадана. Но в трагедиите има нещо, което привлича хората като... като лешояди.
След онова убийство в дома на свещеника в нашата църква изведнъж започнаха да идват много повече хора.“
„ – Струва ми се, че действията на човешките същества обикновено са много по-злокобен знак за предстояща опасност от всяко природно явление.“
„И една част от мен - ученичката от пансиона, доброто момиче, добрата съпруга - е смъртно засрамена. Но друга част – онази, която винаги си е била там, но просто е била потисната, онази, която от толкова дълго време иска да намери гласа си, да направи сцена, грозна, срамна сцена - ликува.“
„Онова, което се случи току-що, не беше от хубавия тип внимание. Това е другата страна на монетата. Хората да ме гледат по грешните причини. Чувах какво си мислят, все едно го казват на глас.
„Пачавра“. Нали разбирате, аз винаги си представям, че кожата ми е станала дебела като на крокодила, послужил за изработването на дамската чантичка, от която изваждам пудриерата си. Но не е така. Старият ми приятел си е там, под всичко останало: срамът.“
„Но мисля, че е твърде вероятно да има нещо или някого, когото не вземаме предвид.
Някой, който не е такъв, каквто изглежда... или нещо, което изглежда почти незабележимо.“
„Хората обичат да се стараят да закрилят възрастните, все едно наистина преживяваме второ детство с невинността на новородени. Което е извънредно странно, защото забравят, че след като сме живели най-дълго – а хората от моето поколение са оцелели и в две световни войни, – ние сме преживели много повече от младите. Освен ако човек не е водил изключително затворен живот – а в едно английско село това не е възможно, – той е станал свидетел н повечето низости и ужаси, до които могат да паднат човешките същества.“
„ – Виждала съм го и преди. Първото убийство е предварително планирано. Убиецът действа умно; всичко е подготвено. Това е единственото убийство, което смята, че ще му се наложи да извърши. Но после му се налага да убива отново и отново, за да не бъде разкрит... и отровата се разпространява.
Убиецът трябва да бъде спасен от самия себе си.“
Comments