Една нощ в шатото
🇫🇷 “Една нощ в шатото” - Вероника Хенри
🥖 Внимание! Заглавието има няколко символични проявления в романа, но аз ще ви споделя само това по темата и няма да разкривам нищо повече, сюжетът ще го направи вместо мен, в различни етапи от разгръщането си. Също така ще ви срещне с две главни героини - еднакво главни за мен - макар едната привидно да е по-второстепенна от другата.
🇫🇷 Лисмей и нейната история започват през 1985 година, когато ѝ се налага да приеме действителността, отредила ѝ никога да не стане майка или по-точно казано - да направи този избор вследствие на обстоятелствата. Нейната гледна точка ни е представена от разказвач в трето лице. Почти паралелно с нея се движи сюжетната линия на Кони - кръщелница на Лисмей - позиционирана предимно в настоящето и пресъздаваща повествованието си сама - в първо лице, единствено число. Освен връзката помежду им като духовна майка и духовна дъщеря, двете дами са обвързани една с друга и с Франция по множество начини. Кони е с френски корени по майчина линия, а Лисмей, която е била много близка приятелка с майката на Кони, ще припознае едно шато на същите географски ширини като свое убежище и крепост, в което да се скрие от реалността, съдбата и последиците от собствените си решения.
🥖 През част от времето, прекарано в четене, бях с много смесени чувства по отношение на героите, техните образи, поведение, решения, реакции, характери. Смесени, но клонящи повече към това да завъртам очи в потрес и да изпитвам раздразнение. Вече бях решила, че тази книга на Вероника Хенри не ми харесва толкова, колкото ми допадна първата, и тогава ме осени едно невероятно прозрение свише, което засяга читателския ми живот изобщо. Ние симпатизираме и разбираме много по-лесно (на) онези, с които усещаме еднаквост, близост, сходства. Ако даден персонаж прави нещо, което “ние никога не бихме” и реагира, както “никога не бихме реагирали”, някак автоматично отношението ни към него се променя. Но какво ако има много личности, които правят точно така, както ние дори не можем да допуснем, и това са точно техните истории?! Не значи, че ще ги разберем от позицията на своите възгледи, но не пречи да ги разберем от гледна точка на съпричастност и човечност. Това е едно лирическо отклонение, което давам като тема за размисъл на всеки един, който го прочете. И въпреки тези ми проникновения, и въжделения… вижте обобщението накрая.
🇫🇷 По същество: романът разисква и дискутира въпроси, които са много лични и доста болезнени. Отново имаме основни герои в зряла възраст (над 50 години), както и в “30 дни в Париж”, макар да обследваме и миналото им, тоест техните младини. Имаме и второстепенни, които са в начален етап на житейския си опит. Изказът и стилът на писателката са деликатни, зрели и романтични. Може би е необходимо за пълноценно усвояване на посланията, емоциите и историите да се чете или от по-възрастни хора, или от такива, които умеят да се вмъкват във всякакви кожи и роли.
🥖 Основната фигура е женската. И по-конкретно в ролята ѝ на правещата компромиси, обичаща съпруга си, отдаваща се на децата си, забравящата за себе си, жертващата се в името на семейството си, обезличавайки се до голяма степен. Или иначе казано - почти всяка трета към днешна дата може би жена, а допреди няколко години - и всяка втора. Опасността, която крие този тип поведение, което е някакъв вроден майчинско-женски инстинкт, който съм виждала в много близки до мен дами, както и в самата себе си, е да намразиш себе си и/или хората, в чието име си се раздал, като първото е по-често срещано. Както и усещането за пропилян живот. Освен ако и когато е продукт на пълна осъзнатост и огромна любов, както ще го видим в четивото.
🥖 Мъжът също има своето място в сюжета, а то е на изкусител, предател, чаровник и други в зависимост от персонажа и ролята му в творбата.
🇫🇷 Романът поставя героините в редица тежки житейски ситуации, изискващи невъзможни решения. Ще им бъде предоставен и втори шанс за така бленуваното ново начало, което, макар неприятна последица от разпад на всичко познато, е възможност за щастлив финал. Напомняне е, че дори голяма част от дните ни да са вече зад гърбовете ни, докато ни има, имаме право на щастие. История за любов, която не угасва, тлееща през време и пространство; приятелства, които траят с години, и други, случващи се мигновено, но с обещание за същата давност; семейството и жертвите в името на любовта; трудните начала и шансовете за промяна, да започнеш наново; за житейските етапи на съзряване и развитие; за остаряването и старостта; за родителството.
🥖 В обобщение искам да кажа, че по някои идеи и сюжетни детайли “Една нощ в шатото” наподобява доста на “30 дни в Париж”. За съжаление обаче не успя да ме спечели така, както тя успя да се настани в сърцето ми, макар да имаше всички предпоставки. Въпреки всички описани по-горе проникновения и мъдри умозаключения, аз съм читател, който не може да чете за удоволствие, каквото и да означава това. Тоест четенето е едно от най-огромните удоволствия и любими хобита за мен, но умът ми никога не се изключва. Не разпускам и не бягам, докато чета, а непрестанно анализирам, дори несъзнателно, чувствам, поставям се на мястото на героите, съпреживявам. И тук дойде моя проблем, ако мога да го нарека така. При цялата дълбочина и сериозност на темите, събитията, преживяванията на персонажите, реакциите им, начинът им на мислене, поведението им и те самите в определени моменти ми дойдоха доста нелогични и донякъде повърхностни. Твърде бързо преживяваха някои моменти. Твърде лесно се хвърляха в други. И така нататък.
🇫🇷 За всички от вас, които не са откачени като мен и могат да четат просто за наслада, това е чудесен избор за романтично бягство сред красивата природа и пасторален разкош на френския Прованс. Ще се потопите в поетичен свят на прелести, културни, исторически, литературни, музикални факти, кулинарни шедьоври, хубави вина, идилична атмосфера и безкрайно много френски дух. Преводът и цялостната работа по книжното тяло са прекрасни! Адмирации за чудесния екип от професионалисти! Благодаря от все сърце на любимите “AMG Publishing” за безвъзмездно предоставеното пътешествие, което бе рай за сетивата! ♥️
♥️ Вие четохте ли я вече? Хареса ли ви? А “30 дни в Париж”?
Страници: 396
Оригинално заглавие: ONE NIGHT AT THE CHATEAU, 2025
Превод от английски: Филип Иванов, 2026
Корица: Фиделия Косева-Гайего, 2026
Отговорен редактор: Вера Балабанова
Редактор: Николай Ангелов
Коректор: Теодора Къцова
Предпечатна подготовка: Десислава Борисова
Издател: AMG Publishing, 2026
Любими цитати:
“Отпуснах лицето си върху рамото му. Беше приятно да бъда прегърната. Беше приятно да чуя как някой се ядосва за мен. Бях се почувствала страшно сама от момента, в който Даниъл пусна бомбата върху връзката ни. Татко беше мил, но не исках да плача на неговото рамо, защото само щеше да го заболи от това колко ми е трудно, а мама много му липсваше.”
“Въздъхнах. Старостта стигаше до всички и с нея идваха промени, които никой не желаеше, но нямаше смисъл да се живее в отрицание. Нищо не остава същото. Разбирах това по-добре от всеки. Но ако човек иска да спечели в състезанието, наречено живот, той трябва да прави промени, а не да ги чака.”
“Вече ще знам да не се тупам по гърба. Напомних си, че гордостта идва преди падението, но не бях сигурна, че заслужавах толкова катастрофално развитие.”
“Беше труден урок да осъзная, че ако исках да се предпазя, трябваше винаги да подозирам хората в най-лошото.”
“Оценявах думите ѝ. Аз също се смятам за добър човек дълбоко в себе си, но напоследък ме бяха обзели съмнения и се чудех дали сьм заслужила всичко, което съм получила. Ако бях по-добър редактор, дали списанието нямаше все още да се продава? Ако бях по-добра жена, дали Даниъл щеше да ме остави? Ако бях толкова добра, за колкото се мислех, Делфин и Лилу нямаше ли все още да са тук? Знаех, че не бива да съм толкова несигурна и да се съмнявам толкова много в себе си, но това беше трудно.”
“Тя беше права. Добрият приятел е този, който дава помощта си, когато е нужна, но и не се страхува да я получава. Беше двупосочно.”
“Не исках никога да си тръгвам. Тук се чувствах по-близо до майка си, отколкото в Англия. Може би желанието ми да съм тук, идваше от това, че тя ми липсваше? На уелски имаше дума за това: hiraeth - съкровен копнеж за място, което чувстваш като дом. Меланхолично желание.”
Comments