“Малката чайна в Токио” - Джули Каплин “- Уаби-саби - промълви Харука. - Неизменна част от японската култура. Оценяването на неща, които не са съвършени или завършени, но тъкмо там се таи красотата им. Приемането на истинската им стойност - стара съдина, възрастен човек - и осъзнаването, че тези неща имат своята мъдрост, видели са много. Имат ценност със самото си съществуване.” Няма как да не призная на Джули Каплин възхитителното умение да създава атмосфера. Романтична, в

💔 Вярвам от цялото си сърце, че най- великите литературни шедьоври и произведения на изкуството са онези, след които никога не можеш повече да бъдеш същият. Този, който си бил преди досега си с тях, преди всепомитащото им влияние и въздействие. Точно такова връхлитащо явление е “Остайница” на Рене Карабаш и самата тя като писателка. Явление в съвременната литература, изкуство, живот. 💔 Помня и никога няма да забравя онези преживявания, които са ми се отразили така. Сякаш “н

🦕 “Крехар” - Благой Д. Иванов 🦕 🪨 “Само че чудовищата в някакъв по-символен смисъл са факт. Имат си и латинско наименование - Homo sapiens sapiens. Ние сме злодеите, способни да разрушат хармонията; ние сме аберацията, която трябва да се подведе под отговорност и да се сложи под контрол. Не искам да звуча отново назидателно и далеч не смятам, че всеки от нас заслужава подобна оценка, напротив - цивилизацията ни е построила повече болници, отколкото концлагери, и съм убеден

💙✨ “Книгата на изгубените часове” - Хейли Гелфусо ✨💙 📖💫 “Миналото е огледало на самите нас. То ни показва кои сме били и в какво сме се превърнали. На някои хора не им харесва онова, което виждат в отражението си, затова го променят, като изтриват спомените от лицето на земята. Като изтриват хората.” 💙✨ Какво според вас представлява време-пространството? На мен това, което авторката ни обрисува като негова същност, ми хареса изключително много. Безкрайно място, наподобяв