Джули Каплин
- Дарина Димитрова
- 8 hours ago
- 3 min read
“Малката чайна в Токио” - Джули Каплин
“- Уаби-саби - промълви Харука. - Неизменна част от японската култура. Оценяването на неща, които не са съвършени или завършени, но тъкмо там се таи красотата им. Приемането на истинската им стойност - стара съдина, възрастен човек - и осъзнаването, че тези неща
имат своята мъдрост, видели са много. Имат ценност със самото си съществуване.”
Няма как да не призная на Джули Каплин възхитителното умение да създава атмосфера. Романтична, вълшебна, красива, на която да се наслаждаваш, докато четеш, буквално с всички сетива. Стойностните послания, които да опомнят и подсещат за важните неща в живота, също не липсват и биват умело поднесени на точните места в текста. “- Тук ценим старостта, затова поправяме нещата и тачим повредата. Това е изкуството кинцуги - да прегърнеш недостатъците. Несъвършенството е на почит, затова се позлатява - защото красотата се крие в неповторимия дефект. Старото лице е прорязано от години на щастие, тъга и постижения, тези бръчки са заслужени. Уаби-саби означава да зачиташ недостатъците, защото те отразяват реалността ни.”
Фиона е фотографка със собствен блог, което ѝ занимание ще я отведе в далечна Япония. Една нейна отколешна мечта. Там тя трябва да се срещне с местно светило във фотографията, за да се обогати и надгради уменията си под менторството му. Освен това ѝ се предоставя уникалната възможност да направи своя изложба следствие на спечелен конкурс. За зла беда, или пък не съвсем, обаче вместо изтъкнатия фотограф там я очаква друг такъв, който далеч не ѝ е непознат. Гейбриъл се е появявал вече в живота на дамата и двамата имат общо минало, когато тя е била ученичка.
Авторката ни поднася щедри дози японски прелести от всякакво естество. Ще се потопим напълно в духа на страната, отпивайки жадно от прочутите им чайове, хапвайки местни деликатеси, докато разглеждаме забележителности и се учим на традиции, ценности и разбирания, характерни за японците. Ще присъстваме на чаена церемония и ще запечатаме през обективите на апаратите незабравими моменти. “Може би под повърхността, когато човек се замисли за важните неща в живота, Япония все пак не беше чак толкова различна. Хората тук също обичаха, смееха се и се грижеха един за друг, а тези ценности се споделяха по цял свят.”
Романът се чете гладко, увлекателно и бързо. Носи приятни усещания не само от романтична гледна точка, но и заради пътешественическите, културни, опознавателни добавени стойности. Това, което лично на мен не ми допадна изцяло, бяха героите и поведението им. По-конкретно главните персонажи. Джули Каплин ни е обяснила логично защо са, каквито са и ги е изградила чудесно, но въпреки това не успяха да ми станат симпатични сами по себе си. За сметка на тях японските дами от три поколения ми бяха страшно приятни. Всеки участник в сюжета има своя неотменима роля и носи огромен смисъл за целостта му.
Книгата е чудесно бягство от реалността и приятно средство за разпускане. На мен ми напомня сладките филми с предсказуем сценарий, от които всеки от нас има нужда понякога, за да лекува сърцето си. С удоволствие бих си подарявала тази доза Джули Каплин и за в бъдеще. Много добър избор за любителите на жанра, но и не само. “Сякаш се намираше в някаква магьосническа пещера, където се сервират смеси от различни вълшебства във фини чайници, глазирани в бледосиньо, зелено и бронзово, а солидните порцеланови чаши пасват идеално между дланите.”
Страници: 344
Оригинално заглавие: The Little Teashop in Tokyo, 2020
Превод от английски език: Ана Пипева, 2026
Корица: Радослав Донев, 2026
Редактор: Златина Сакалова
Коректор: Вихра Манова
Графично оформление: Мая Яначкова
Издател: Софтпрес, 2026
Други книги от авторката: “Малкото кафене в Копенхаген”, “Малката пекарна в Бруклин”, “Малката сладкарница в Париж”, “Малкият хотел в Исландия”, “Тайното заливче в Хърватия”, “Уютната хижа в Швейцария”, “Коледният замък в Шотландия”, “Коледа на Пето авеню”
Comments