“Малката чайна в Токио” - Джули Каплин “- Уаби-саби - промълви Харука. - Неизменна част от японската култура. Оценяването на неща, които не са съвършени или завършени, но тъкмо там се таи красотата им. Приемането на истинската им стойност - стара съдина, възрастен човек - и осъзнаването, че тези неща имат своята мъдрост, видели са много. Имат ценност със самото си съществуване.” Няма как да не призная на Джули Каплин възхитителното умение да създава атмосфера. Романтична, в

“Любов като роман” - Ашли Постън Помните ли сцената от “Красавицата и звяра”, в която Бел се разхожда през градчето, заровила нос в любимата си синя книга, която чете за хиляден път? Пеещите жители, всеки със своя неотменима роля в идиличния живот там? Точно за тази пасторална картинка ми напомни мястото, на което се развива сюжетът. А сега си представете, да се озовете наистина в подобно измерение или в такова, което принадлежи на някоя от най-любимите ви книги! Чувството е

“Времето с теб” - Макото Шинкай “Този проклет свят винаги е бил напълно побъркан.” “Усмихвам ѝ се. Стискам ръцете ѝ, вземам своето окончателно и твърдо решение и проговарям: - Хина, ние ще... Независимо колко сме прогизнали от дъжда, ние сме живи. Независимо колко се променя светът, ние ще живеем. - Ние ще бъдем наред.” Ах, тази азиатска литература! Аз, този великолепен Макото Шинкай! Красотата на стила му на писане, на изразяване е ненадмината. Тази творба е противоречие,