🌊 “По същото време следващото лято” - Аннабел Монахан 🌊 Купи книгата с код stranicata5 за допълнителни 5% отстъпка от всичко избрано 🐚 “Ти вдишваш глътка въздух, теб вдишвам аз. Заедно сме, сплетени. Сам-съм-аз.” Колко хора избират удобното, сигурното, безопасното съществуване, вместо да изберат да живеят истински? 🌊 Когато “не си най-важният човек в своя живот”, решенията, които го определят винаги са в твой ущърб. Като желанието да паснеш на места, които са ти омалели,

🐈 “Отряд пазители на ада” - Кръстина Колева 🐈 💀 Вие вярвате ли в митични предания и суеверия? “— А би трябвало, Сесил - той се усмихна леко. - Във всяка легенда, нали така казват, има по мъничко истина. Ако питаш мен, много повече е, отколкото предполагаме.” 💀 Обожавам, когато се случва така, че още при запознанството си с нов автор, особено когато е български, съм силно екзалтирана, впечатлена и убедена, че искам да прочета всичко предстоящо от него, както и вече издаден

“Лято в Ирландия” - Стефана Белковска Тази ми първа среща със Стефана Белковска ми показа единствено, че ни предстоят много още занапред. “Бях на тридесет и две, неомъжена, без деца. С разбита психика от последната си връзка и нулево доверие към мъжете. И все пак - ето ме, с акъла на тийнейджърка, пътувах из пътищата на Ирландия с непознат. Разбира се, имаше известна доза притеснение, което се прокрадваше в гърдите ми и именно затова в момента оглеждах много внимателно Лиъм.

“Малката чайна в Токио” - Джули Каплин “- Уаби-саби - промълви Харука. - Неизменна част от японската култура. Оценяването на неща, които не са съвършени или завършени, но тъкмо там се таи красотата им. Приемането на истинската им стойност - стара съдина, възрастен човек - и осъзнаването, че тези неща имат своята мъдрост, видели са много. Имат ценност със самото си съществуване.” Няма как да не призная на Джули Каплин възхитителното умение да създава атмосфера. Романтична, в

“Любов като роман” - Ашли Постън Помните ли сцената от “Красавицата и звяра”, в която Бел се разхожда през градчето, заровила нос в любимата си синя книга, която чете за хиляден път? Пеещите жители, всеки със своя неотменима роля в идиличния живот там? Точно за тази пасторална картинка ми напомни мястото, на което се развива сюжетът. А сега си представете, да се озовете наистина в подобно измерение или в такова, което принадлежи на някоя от най-любимите ви книги! Чувството е

“Времето с теб” - Макото Шинкай “Този проклет свят винаги е бил напълно побъркан.” “Усмихвам ѝ се. Стискам ръцете ѝ, вземам своето окончателно и твърдо решение и проговарям: - Хина, ние ще... Независимо колко сме прогизнали от дъжда, ние сме живи. Независимо колко се променя светът, ние ще живеем. - Ние ще бъдем наред.” Ах, тази азиатска литература! Аз, този великолепен Макото Шинкай! Красотата на стила му на писане, на изразяване е ненадмината. Тази творба е противоречие,