По същото време
- Дарина Димитрова
- 2 days ago
- 7 min read
🌊 “По същото време следващото лято” - Аннабел Монахан 🌊
🐚 “Ти вдишваш глътка въздух, теб вдишвам аз. Заедно сме, сплетени. Сам-съм-аз.” Колко хора избират удобното, сигурното, безопасното съществуване, вместо да изберат да живеят истински?
🌊 Когато “не си най-важният човек в своя живот”, решенията, които го определят винаги са в твой ущърб. Като желанието да паснеш на места, които са ти омалели, тесни, неудобни и те задушават в клаустрофобична прегръдка. Това се случва със Сам. Лекува разбитото си сърце от една отдавна погубена любов, за която упорито се убеждава, че е просто детинско увлечение, превръщайки се в зрял възрастен. Праволинеен и изряден живот с праволинеен и порядъчен мъж, добра работа, правилна грижа за кожата, съня, здравето. Защото всички знаем, че пеперудите в стомаха не живеят вечно.
🐚 Какво би се случило, ако се срещнем очи в очи с истинското си аз, докато се опитваме да сме тези, които трябва да бъдем?
🌊 Тази книга е поредната великолепна изненада, която изобщо не очаквах. Ако съм очаквала нещо изобщо. През цялото време изпитвах едно много осебено чувство, докато четях. Една тихичка, едва пристъпяща носталгия, меланхолия, докато в главата ми звучеше гласът на Лана Дел Рей. Паралелно с това чувствах и надежда, вълнение, трепване под лъжичката.
🐚 За всичко това е отговорна авторката, която с един изключително красив стил на писане и разказ ме потопи напълно в света, който е изградила. На пръв поглед имаме невероятно слънчева корица и обещание за перфектното четиво. Както често си случва обаче, под пластовете на привидното се крие океан от чувства и нагледни примери за това, как всеки един от нас е склонен да изживее живота си, без да живее истински.
🌊 Очакванията да бъдеш този, който обществото, светът или партньорът ти иска, за да те приемат и обичат такъв, какъвто не си, могат да обезличат и унищожат дори и най-големият мечтател, ако той го позволи. Скриваме се от себе си, превръщайки се в някого другиго, но истинската ни същност рано или късно вдига бунт, за да скъса оковите, в които сме я оплели. Да се освободи и да бъде обичана такава, каквато е, ако това изобщо е възможно.
🐚 Безброй много хора се опитват да моделират партньорите си по свой образ и подобие, по начини, които одобряват. За да отговарят на техните интерпретации. Особено когато тези, върху които се прилага подобно отношение, са счупени, разбити, изгубени, е най-опасно и лесно. Защото те с охота се подлагат на трансформацията, вярвайки че причината за болката, която носят, е изцяло тяхна. И така бягайки от раните и миналото, бягат от себе си.
🌊 На мен този роман ми хареса безкрайно много. С мелодичния си, хармоничен изказ, напомнящ шепот; с двете паралелни времеви линии “преди” и “сега”, в които разказвачът ни представя две гледни точки за всеки от главните герои; с повествованието от първо лице в настоящето; с атмосферата и дълбоката емоционалност, която може да остане незабелязана, докато четем приятен и лежерен летен романс; с несъвършените си персонажи, които допускат грешки, преосмислят, прощават, продължават, молят за прошка.
🐚 За колко време животът ти може да се преобърне с краката нагоре, когато той не е истинският избор на сърцето ти? И ако всичко се разпадне, разпада ли се наистина или просто неизбежното преподреждане на желания, мисли, копнежи, чувства ни заставя да изберем себе си, започвайки изцяло отначало?
🌊 Никога не съм вярвала на глупостите, с които възрастните оправдават живот, който не понасят. Като: “любовта е до време”, “всеки изневерява”, “животът е гаден, тежък, труден”, “не може винаги да става/имаш, каквото поискаш” и безкрай други сиви постулати, удобно сътворени за успокоение не съвестта. Любовта не е до време. Животът без любов е равнозначен на харакири, което правиш всеки ден. Да избереш сигурност и безопасност пред чувства, за да не бъдеш наранен и защото любовта е плашеща - също. “Не пораствай! Капан е.” ми иде да изкрещя на всеки, който е готов, да захвърли детето в себе си, за да бъде зрял. А това прословуто дете е онзи вътрешен глас, който ни напомня кои сме, какво наистина искаме, докато се мъчим да градим правила и да създаваме калъпи, в които да натикаме животите си и да отлеем душите си.
🐚 И тук е много важно да разграничим промените, които двама души правят със себе си, бидейки заедно, защото изпитват нужда от тях; стават по-добра версия на себе си; се изграждат взаимно и разцъфват в тези си избори, от вменените натрапчиво и/или подсъзнателно реформации на същността ни. Просто защото той/тя смята, че нещо си е по-добро за нас, по-правилно; такава/такъв ни иска, за да му/ѝ паснем по мярка, за да ни обича.
🌊 Жените, но не само и единствено, поначало проявяват по-голяма склонност да се адаптират и напасват на партньора си, докато не се обезличат напълно с едничката цел да получат любов и мехлем за раните си. Ако една любов ще те променя и заличава, то тя не е любов.
🐚 Това заглавие преминава директно в списъка с най-любимите ми любовни, романтични истории. Бих прочела всичко от авторката с интерес. Безкрайно благодаря на “AMG Publishing” за този звучен и невероятно красив, отрезвителен шамар за събуждане! ♥️ Книжното тяло е разкошно, както и графичното оформление, бонусите на края на творбата и цялостната работа на издателството.
🌊 Вие прочетохте ли книгата вече? Какво си намерихте в нея?
Страници: 304
Оригинално заглавие: SAME TIME NEXT SUMMER, 2023
Превод от английски: Мартина Иванова, 2026
Дизайн на корицата: Фиделия Косева-Гайего, 2026
Отговорен редактор: Вера Балабанова
Редактор: Ивелина Стоева
Коректор: Теодора Кьцова
Издател: AMG Publishing, 2026
Други книги от авторката: преведени няма
Любими цитати:
“Разбира се, че грешеше. Имаше огромен риск да обичаш по този начин, но знаех, че си заслужава и че за първи път от години всичко имаше смисъл.”
“Виж какво - каза g-р Huk. - Между нас казано, не мисля, че има нещо сбъркано с теб. Мисля, че си сърфист, заседнал на сушата през февруари. Мисля, че може би си малко влюбен в тази твоя Сам.”
“- Не си ли свикнал с мен? От цял живот ме познаваш.
„Трябва да свикна с това kak ми се иска да дръпна онази червена връвчица - премълча Уайт. Да свикна с това, че имам нужда да докосна устните ти." Сам се държеше, сякаш е леко отхвърлена, а на Уайт му липсваше увереността да изясни нещата. Чувстваше, че губи самоконтрол, сякаш, ако разкриеше какво чувства, то щеше да изскочи и да удави и двама им.”
“Грейси вече тичаше към водата. Последвах я. Краката ми се намокриха, вълните се отдръпнаха, а после обратно се втурнаха нагоре по прасците ми. Нагазих до мястото, където Грейси беше напълно потопена, и внезапно аз също бях дванайсетгодишна. Безтегловна, необременена и свободна.
Отвъд вълните с Грейси легнахме по гръб и тя посегна към ръката ми, непринудено, по онзи наивен начин, по който се заблуждаваш, че никога нищо няма да се промени.”
“Никога не ѝ беше хрумвало, че кожата на друг човек, докосваща нейната, можеше да я накара да се разтапя. Кожата ѝ, опряна в неговата, беше maka мека, че се запита дали не се беше променила някак, сякаш телата им си взаимодействаха на клетъчно ниво, за да създадат нещо различно.”
“Луната осветяваше пространството, а въздухът между тях се беше сгъстил. Щеше да рискува, ако я целуне, но може би по-големият риск беше да не го направи. Болеше го да иска нещо толкова силно.
Помръдна леко, за да докосне устните ѝ със своите, и когато го направи, се застоя така, сякаш искаше да е сигурен. Сам отвърна на целувката и обви с ръце врата му. А после, нещо ги обзе. Сякаш, след като бяха направили тази стъпка, имаше само един път напред. Уайът беше репетирал тази целувка в ума си хиляди пъти. Но не беше подготвен за солено-сладкия вкус на устните на Сам и за настоятелния начин, по който тя притисна тялото си към неговото. Ръцете му бяха навсякъде - по косата ѝ, по врата ѝ, по хълбоците ѝ, сякаш това беше единственият му шанс да докосне всяка част от нея.”
“- Трябва ли наистина?
Той не забавяше темпото.
- Имаме цяло лято.
Аз искам цял живот, помисли си той.”
“Уайът отмести косата от лицето ѝ така, че да я вижда, u каза:
- Ако си обичал някого през целия си живот, е някак логично да го обичаш завинаги.”
“Имаха десет минути, в които трябваше да вместят всички думи, които може би щяха да оправят нещата. Уайът беше обвил ръка около Сам и усещаше тежестта на краката ѝ, преметнати върху неговите. Усещаше главата ѝ на рамото си точно там, където ѝ беше мястото, и прокарваше пръсти през сплетената ѝ коса. Не беше сигурен дали е осмислил видяното предната вечер, нито имаше представа какво щеше да се случи, но знаеше, че в ръцете си държеше всичко, което имаше значение.”
“ - Съжаляваш, а?
Сам си припомни колко неефективни бяха тези думи, когато баща ѝ се извиняваше на майка ѝ. Усети колко нехайно звучаха, като да кимнеш вяло на порутена сграда, която ти самият си взривил.”
“Лежахме по корем върху бордовете, а той се беше хванал за моя, както правеше едно време, за да останем заедно.
Когато бяхме във водата, сякаш обитавахме пространство отвъд времето. Очите ни се срещаха и в истинския свят това ставаше неловко, като минеше малко време. Но когато бяхме тук, във водата, Уайът и аз се носехме едновременно в миналото и в настоящето. Аз бях онова момиче,
което не се страхуваше от нищо - вече пораснало, без да е било разбито. Чувствах силата на това момиче и смятах, че той също я забелязваше. Не исках да откъсна поглед.”
“Прегърнах коленете си и се подготвих да чуя останалото. Никога досега не бях пожелавала да водя този разговор, но сега бях готова. Бях обърнала гръб на цялата бъркотия с Уайът, бях обърнала гръб и на себе си, но omkakmo mamko
стана свидетел на това kak с Уайът разровихме в миналото, нещо между нас се отпуши. Сякаш той вече ме виждаше в друга светлина. Бях готова и аз да го видя така.
-Човек изневерява, защото вярва, че ще се преобрази и ще се избави от собствената си мизерия, И ти си повтаряш подобна лъжа. Друг човек няма да те превърне в нещо различно от това, което ти вече си. Увери се, че не се опитваш да се превърнеш в някоя друга заради Джак.”
“- Тортата ми не струва?
Не се шегуваше.
-Скучна е и дори и на теб не ти харесва толкова. Но ще я избереш, защото си мислиш, че отговаря на живота, в който си се скрила. А Джак просто те оставя да избледнееш, защото може би не му пука или пък защото дори не те познава. Ако бях на негово място - а аз бях, така че знам - щях да искам да си себе си. Нямаше да те ограничавам, просто щях да те обичам и да те оставя да живееш, както си пожелаеш. Откровено си се предала, Сам. Криеш се и това е направо жалко.”
“- Ти си онази торта, която изглежда обикновена, докато не я опиташ и не откриеш, че всъщност е несравнима.
Ти си проклетата шоколадова торта, Сам, а дори ти самата не я избираш.”
“Ти си най-важният човек, който някога е бил в живота ми, но не си най-важният човек в твоя.”
“Едновременно бях уплашена и щастлива. Да имам нещо толкова ценно, което можех да загубя, беше повече, отколкото можех да понеса, докато същевременно се опитвах и да започна живота си отначало.”
Comments