Отряд пазители

🐈 “Отряд пазители на ада” - Кръстина Колева 🐈

💀 Вие вярвате ли в митични предания и суеверия? “— А би трябвало, Сесил - той се усмихна леко. - Във всяка легенда, нали така казват, има по мъничко истина. Ако питаш мен, много повече е, отколкото предполагаме.”

💀 Обожавам, когато се случва така, че още при запознанството си с нов автор, особено когато е български, съм силно екзалтирана, впечатлена и убедена, че искам да прочета всичко предстоящо от него, както и вече издадено.

krastinakolevaauthor.com

Кръстина Колева Автор

Здравейте! Казвам се Кръстина Колева. Обожавам да пиша всякакви фантастични истории още от ранна детска възраст. Вдъхновяват ме ежедневните неволи, в които всеки от нас многократно попада. Искрено се надявам историите, които споделям, да ви докоснат и да ви накарат да погледнете живота под различен ъгъл. В произведенията ми има частички от мен и собствения ми житейски път. Благодаря на всеки от вас, който реши да прочете и да се потопи в някоя от историите, създадени от мен!

🐈 Кръстина Колева е име, което вярвам, че тепърва предстои да чуваме, виждаме и четем от все повече хора, възхитени от стила и таланта ѝ. Силно и горещо се надявам да съм права и да съм добър пророк!

💀 Книгата е страхотна! Невероятно приятна изненада! Когато ми предстои да чета фантастична история, чиито обем е малък, винаги имам едно наум, но авторката доказва, че размерът няма значение, когато е оползотворен до съвършенство. Освен това ще ви подшушна под секрет, че предстои продължение…

🐈 Сесил е млада жена, която става горд притежател на имение, но не какво да е, а портал към мистериозни измерения, което крие злокобни тайни в своето мазе. Леля ѝ, която остава единственият ѝ близък човек, след като всички останали я изоставят и се отдръпват от нея, я заставя да се грижи за имота и да го стопанисва, докато самата тя се отправя на пътешествие из Африка. Още с пристигането си Сесил ще разбере, че нещо не е наред, защото навсякъде цари безпорядък, нетипичен за педантичната ѝ роднина. За капак новопридобитото обиталище върви с невероятно очарователен съсед, който ще се окаже не точно човек. В сюжета е позиционирана и една симпатична котка, която служи за прикритие на по-висш представител на фантастичния свят. Ще загатна, че около имението ще срещнем демони, вещици и още причудливи създания, а конфликтите помежду им са гарантирани и епични.

💀 Авторката е успяла чудесно да изгради приказната страна на романа, като умело вплита в сюрреалистичните елементи силни човешки истории. Психологическите и важни послания не липсват. Не липсват динамика и интригуващи разкрития. Книгата е толкова завладяваща, че не можеш да се откъснеш от нея и искаш да стигнеш до края, а когато това се случи - да дойде по-скоро следващата част.

🐈 Романът има много приятен ритъм, а стилът на авторката е обаятелен, притегателен, интригуващ, гарниран с умерени, правилно позиционирани и чудесно поднесени порции хумор. Има и любов, и изпитания, и травми, и надграждане, и какво ли още не. Героите ще бъдат подложени на непосилни и несправедливи изпитания на волята. Любовта се разгаря постепенно, но не бих казала бавно, тъй като е доста силно осезаема и притегателна като магия помежду персонажите. Темите за размисъл са най-различни и личностни, общочовешки, глобални. Бих казала с доста голяма категоричност, че Кръстина е спазила всички изисквания, на които трябва да отговарят представителите на фантазията, за да бъдат брилянтни, и то по един много успешен начин.

♥️ Благодаря от все сърце на авторката, че ме направи част от това шеметно приключение! В четивото има тематични илюстрации, а всичко външно и визуално е символика, свързана със сюжета.

Страници: 307

Редактор: Десислава Николова

Графично оформление и художествено съдържание: Кръстина Колева

Издател: Кръстина Димитрова Колева, 2026

Други книги от авторката: "Шифърът на една странна птица", "Цветето, което обичаше мрака", "Фантомът от прокълнатата гора"

Любими цитати:

“Но каквото и да говореше Марвелиус, имаше и друга истина. Ако демон можеше да излезе от Ада, да се сприятели с най-големия си враг и да се бори за доброто, то тогава и той можеше да намери начин да изпълни съдбата си и да получи повече от това.

Въпросът беше: Колко силно го иска?”

“Хорас виждаше през фасадата. Сетивата му бяха много по-развити от човешките. Силна и безпогрешна интуиция - една от дарбите, които притежаваше. И същата тази дарба му казваше, че младата жена показваше много по-малко, отколкото беше в действителност. Можеше да усети годините болка, съхранени в сърцето ѝ, които тя така добре прикриваше.

Това я превръщаше в загадка, която той копнеше да разнищи докрай. Пъзел, чиито парченца бяха разпръснати на

стотици километри едно от друго. Той искаше да ги открие лично и едно по едно да ги подреди, за да разкрие картината.”

“- Добра - той се усмихна. — Ти си добър човек, Сесил, а добрите хора не правят лоши неща. Ако се случи, то е заради обстоятелства, които ги принуждават. В такъв случай грешката е неизбежна и този, който я прави, не бива да бъде съден строго за нея. Затова и вярвам, че в твоя случай тя е била на близките ти много повече, отколкото твоя.”

“Вещицата отвори широко очи и избухна в кикот.

Звукът беше зловещ.

- О, скъпи ми Смъртни. Вие, мъжете, колкото и да стареете, през каквото и да преминете, в крайна сметка си оставате само това... Мъже - Сейлъм наклони глава на една страна, гледайки го любопитно. — Нали затова са чувствата, Хорас? Да ни объркват и измъчват. Създадени са, за да ни разкъсват отвътре, и то парче по парче, докато не остане нищо от нас. А ние сме тук, за да се борим с тях до последен дъх.

— Щом е така... Защо Вселената би искала да останат в мен! Ами ако направя грешка? Ако именно тези чувства ме подтикнат да направя нещо, заради косто ще страда целият свят? - Хорас бълваше въпросите един след друг.

Сейлъм се приведе към него, а усмивката ѝ стана още по-широка.

- А какво ако тези чувства те направят още по-силен? - тя изрече думите драматично, все едно бяха пророчество. -

- Какво ако именно те са това, от което се нуждаеш, за да победиш?”

“— О, Сесил. Нима вярваш, че Смъртта играе честно? - Марвелиус се засмя. — Несправедливостта е най-древното и могъщо изкуство. Тя е навсякъде, където и да погледнеш. Защо би помислила, че ще отсъства именно в Ада и Рая?”

“— Вие, хората, все някак успявате да ме изумите - демонът продължи безмилостно. — Кой ви е заставил да си мислите, че сьществуването ви може да се побере в думата „просто"? Не мога да кажа, но съм научил, че обожавате да я използвате. Сами си режете крилата и ги захвърляте като парче боклук. Сами се вкарвате в клетки и заключвате вратите, готови да останете там до края на дните си. Докато всичко, което трябва да направите, за да се превърнете в онези, на които се възхищавате, е „просто" да не се откажете.”

“Между Сесил и света щеше да избере... нея. Всеки ден. Всеки час. Всяка минута. Отново и отново. Независимо дали ги заобикаляха лъчите на слънцето, или пламъците на Ада. Проклетият свят нямаше значение, ако не можеше да го сподели с нея.”