🐈 “Отряд пазители на ада” - Кръстина Колева 🐈 💀 Вие вярвате ли в митични предания и суеверия? “— А би трябвало, Сесил - той се усмихна леко. - Във всяка легенда, нали така казват, има по мъничко истина. Ако питаш мен, много повече е, отколкото предполагаме.” 💀 Обожавам, когато се случва така, че още при запознанството си с нов автор, особено когато е български, съм силно екзалтирана, впечатлена и убедена, че искам да прочета всичко предстоящо от него, както и вече издаден

💔 Вярвам от цялото си сърце, че най- великите литературни шедьоври и произведения на изкуството са онези, след които никога не можеш повече да бъдеш същият. Този, който си бил преди досега си с тях, преди всепомитащото им влияние и въздействие. Точно такова връхлитащо явление е “Остайница” на Рене Карабаш и самата тя като писателка. Явление в съвременната литература, изкуство, живот. 💔 Помня и никога няма да забравя онези преживявания, които са ми се отразили така. Сякаш “н

🦕 “Крехар” - Благой Д. Иванов 🦕 🪨 “Само че чудовищата в някакъв по-символен смисъл са факт. Имат си и латинско наименование - Homo sapiens sapiens. Ние сме злодеите, способни да разрушат хармонията; ние сме аберацията, която трябва да се подведе под отговорност и да се сложи под контрол. Не искам да звуча отново назидателно и далеч не смятам, че всеки от нас заслужава подобна оценка, напротив - цивилизацията ни е построила повече болници, отколкото концлагери, и съм убеден

“Опасни сказания” - Благой Д. Иванов “Тези сказания, каквито и да бяха, който и да ги беше създал, можеха да бъдат наистина опасни - благодарение на тях някакъв пролом се беше образувал около тях, който обрамчваше отношенията им... и отношенията им се опъваха и стържеха, бяха пред скъсване като мускулно разтежение, което не третираш с почивка и лекарско наблюдение, а това не беше никак добре, защото рискуваха да се озоват в падина с хлъзгави склонове, от които нямаше излизан