Крехар

🦕 “Крехар” - Благой Д. Иванов 🦕

🪨 “Само че чудовищата в някакъв по-символен смисъл са факт. Имат си и латинско наименование - Homo sapiens sapiens. Ние сме злодеите, способни да разрушат хармонията; ние сме аберацията, която трябва да се подведе под отговорност и да се сложи под контрол. Не искам да звуча отново назидателно и далеч не смятам, че всеки от нас заслужава подобна оценка, напротив - цивилизацията ни е построила повече болници, отколкото концлагери, и съм убеден, че носим в себе си повече добро, отколкото зло. Освен това дори тези, които са лоши, обикновено са лоши, защото са били превърнати в такива - от някого преди тях, от обстоятелства, които не могат да променят, от гени, които са трудни за преборване и изолиране без чужда помощ. Това обаче не бива да ни извинява и когато сме виновни, сме виновни - не трябва да се правят изключения и компромиси.

Чудовищата не заслужават компромиси.”

🦕 В защитения резерват “Крехар”, намиращ се в Предбалкана между Луковит и Карлуково се случва нещо чудовищно. Дали обаче чудовищата съществуват наистина или са плод на човешкото въображение, което не може да приеме очевидното? Или теглени като магнетизирани от полюсните вярвания в паранормалното, извънредното, което да даде още трагедия и патос на съществуването, си измисляме герои и злодеи, докато най-ужасяващите чудовища ходят на два крака и са сред нас, човеците.

🪨 “Ние, българите, имаме фетиш към всякаква печал. Тъжни помени и некролози, разлепени по спирки, църкви и гробищни дворове; фатализъм, носещ се от уста на уста, подклаждан от локални поверия, фолклорни предания и бабини деветини. Обичаме и виктимизацията - да бъдем обекти на зла воля, която ни желае само лошото и ни оплита в паяжина от нечисти схеми, преднамерена несправедливост и пъклени планове; все си мислим, че сме жертви на външни фактори и че ако нещо не ни върви, то е резултат от някакъв, било то конкретен или абстрактен, свръхестествен или особено могъщ задкулисен враг. Сякаш имаме нужда животът ни да е

маркиран от трагедия, нищета и предизвестен лош късмет...

Дори българските чудовища често носят тъжни имена. Като дракона Жалейка.

Правим всичко възможно да сме в центъра на драмата, а колкото по-тежка и фантастична е тя, толкова по-значими се чувстваме, защото сме част от нея, част сме от някави космически кроежи. Мислим си, че сме важни, както е важно и страданието ни. Това неизбежно води към лесносмилаеми обяснения за какво ли не, поради което постоянно залитаме с параноиден плам по ирационални „теории", чрез които си мислим, че дефинираме околните и света, но на практика дефинираме основно себе си.”

🦕 Благой Иванов среща науката в най-педантичните ѝ и прецизни дебри със свръхестественото, за да обясни и онагледи човешката немарливост, както и всичките грешки на вида ни. Поднесена по изключително интересен, пленителен и различен начин, тази история замисля, разтърсва и кара всяка точка по тялото ни да настръхне. Авторът обследва хората веднъж в самозабравата, която подтиква към незачитане на природата. Втори път - в обезчовечаването ни в посока изтерзаване на себеподобните, които да платят невъзможно високата цена за собствените ни грехове. И изобщо като сбъркана форма на живот, която променя необратимо цялостната верига, макар това да не е общовалидно за всеки един от нас.

🪨 Най-интересното е, че отново писателят постига социална дисекция на човешката същност, психика, проблеми, травми, недостатъци и безотговорност, разказвайки увлекателно за мистериозни и граничещи с невъзможното събития. Покрити с воала на свръхестествения ужас, обществено значимите теми са там, за да напомнят всичко, което удобно забравяме или замитаме под килима. Така получаваме интригуваща паранормална история с причудливи измерения и форми, измежду които се спотайват съвсем злободневни наболели проблеми. Прекланям се пред писателския гений и въображение, които успяват всеки път да ме пленят и изненадат. Удивлявам се от умението на Благой Иванов да е винаги различен, макар творчеството му да следва една основна нишка - подбутване и пробуждане на човека за човешкото.

🦕 “Бяха само те - четири човешки същества насред природата, рожби на тази природа, отдавна загубили връзката си с нея, превърнали се в нейни узурпатори и натрапници, които щяха да си платят. Още не знаеше kak и с какво, но усещаше, че нещо изобщо не

беше наред в този резерват. Не беше наред от самото начало, но пустата им наивност и арогантност ги беше заслепила, преди да се случи атаката и да им отвори очите за истината.

А истината беше, че нямаха място тук.

Изобщо не трябваше да идват.”

🪨 Науката в романа не е каква да е, а е палеонтология. Двама нейни представители в лицата на два от главните персонажи - Спасимир Николов и Павел Иванов - ще сътрудничат на главен инспектор Андрей Дечев за разрешаването на един злокобен инцидент. Той е свързан с изчезването на няколко души. Любен и Татяна Дишлиеви са със синовете си Ясен и Димитър в резервата “Крехар”, където правят къмпинг, макар това да е строго забранено. Бащата, чието име също не е случайно, а оксиморон на самия него като личност, е твърдо решен да научи момчетата на безстрашие на всяка цена. И там, насред дивата природа, преданията и нарцистичните проявления на счупените зрели хора ще се случат необратими злини.

🦕 Освен чисто психологическите измерения на посланията, които Иванов ни оставя в завет, романът представя и онези така добре познати манипулации на информация, потулване на факти, изопачаване на истината. Това, което ще доведе до липсата на възхита и объркване към произведението е несравнимото умение на автора да излиза извън рамката. Хората обичат да залитат към суеверия и измислици, но искат те да са ясно формулирани като такива. Тъй като тук нямаме измислен свят като този във фантастичните творби, а реален, в който фантастичното е твърде голямо за преглъщане, вероятно за мнозина “Крехар” ще остане не обикната зона. Истината е обаче, че във всяка измислица дреме отдавна погребана доза истина, а да съумееш да я поднесеш по този начин е риск. Риск, който Благой винаги поема с радост и охота, без да се тревожи, че ще остане неразбран или няма да се хареса, защото е напълно наясно, че който трябва, ще.

🪨 Категорично продължавам да твърдя, че всичко, което открия като творба от автора, ще прочета с най-голямо удоволствие, както и че съвсем безапелационно го нареждам в челните редици от любими мои съвременни творци. Благодаря му за страхотния жест, с който ме запознава с трудовете си, макар това да няма нищо общо с екзалтацията и преклонението ми към ума, интелекта, знанията и подготвеността му.

🦕 Не на последно място поздравявам издателство “Orange Books” за чудесното оформление и облик на заглавието, тъй като дава много добавена стойност и безценно въздействие.

Страници: 248

Дизайнер на корицата: Ивайло Петров, 2022

Фотограф: Стефан Димов, 2022

Издател: Orange Books, 2022

Редактор: Иван Д. Атанасов

Научен консултант: Владимир Николов

Коректор: Ива Колева

Предпечатна подготовка: Стоян Атанасов, Kontur Creative

Теми: родители - деца, семейство, взаимоотношения, травми, крайности, възприятия, сблъсък, поколенчески деформации, суеверия, митични създания, наука, палеонтология, опазване на околната среда

Купи книгата оттук 👇🏻

www.ozone.bg

Крехар

Романът „Крехар“ ни отвежда сред дивата българска природа и ни среща с удивителна научна загадка, която е напът изцяло да промени начина, по който възприемаме праисторията на Земята.

Или оттук с код stranicata5 за - 5% от цялата стойност на покупката, дори когато в нея има вече намалени продукти.