Лъжкинята
- Дарина Димитрова
- 3 days ago
- 3 min read
"Лъжкинята" - Клеър Дъглас
Втори роман от авторката и все така напрегната атмосфера, увлекателен стил на писане и ритъм, който те подканя да четеш, докато не завършиш с историята.
"Кой би повярвал, че негов близък е способен на такива ужасяващи престъпления?" е въпросът, на който книгата търси отговор почти през цялото време. И отново авторката ще ни даде теми за размисъл, както и много поводи да преразгледаме близките си взаимоотношения, връзки и взаимодействия. Защото, както ни демонстрира и в "Грешната сестра", често най-опасните врагове са в леглото ни или в дома ни, дълбоко в сърцата ни и най-близо до нас.
Емилия Уорд е най-продаван автор на криминални романи, а дългата ѝ поредица е към своя край. Последната част от нея е предадена за редакция, когато започват да се случват изключително странни и необясними неща. Извадени от предходните четива детайли, се материализират в реалността. Дали някой се опитва да сплаши писателката, и ако да, поради каква причина? На пръв поглед безобидни и първоначално не толкова тревожни нещата ще излязат извън контрол, докато не превърнат живота ѝ в ад, който прилича страшно много на сюжетите ѝ, но това е само началото, защото всичко ще завърши с убийство - съвсем истинско и оживяло от страниците на творбите ѝ. Най-абсурдното е, че елементи от ръкописа, който е четен от неколцина и то най-близки нейни хора, също изплуват от художествената измислица, която е забъркала, за да създадат още ужас и напрежение в дните ѝ.
Клеър Дъглас успява да предаде ужасяващото чувство на параноя и смразяващ кръвта страх, които героите се налага да изпитат. Доста умело ни залъгва и подхлъзва в посоки, които са ѝ нужни, за да ни разкрие накрая истината. През почти цялото време романът е прекрасен и откъм темпо, и откъм лъжи, тайни, провокиране на размисли, емоции. Без да прекалява с графични детайли или самите сюжети да са изпълнени с прекомерни дози жестокост, авторката насища усещанията и залага повече на човешките взаимоотношения, психологията, вътрешното въздействие, отколкото на чисто криминалната нишка.
В това произведение темите са свързани с приятелството, семейството, завистта, недоизказаното, доверието, истеричното съмнение във всеки и всичко, страха от всеки и всичко около теб, фалшиви самоличности и отношения.
За любителите на сюжетния похват "книга в книгата" ще бъде истински празник да се насладят на четивото, защото повествованията от романа на Емилия Уорд и това от същинската творба вървят почти успоредно и паралелно.
Ако в "Грешната сестра" финалът и обратите сякаш лекичко звучаха претупани, твърде скоростно поднесени и недостатъчно солидно обяснени, то тук проблемът ми с шока и изненадата не дойде от същото място. Някак цялото напрежение и динамика се изпариха в последните страници, там където се предполага, че трябва да са най-задъхващи, за да стигнем финала. Това не беше толкова драматично, защото книгата ми хареса доста, но недостатъчно, за да я оценя максимално. Доволна съм, че успях да се подведа и заблудя, но за някои неща се досетих и то твърде категорично. Ако трябва да направя паралел с "Грешната сестра", която оцених по-високо, макар че в тази други неща ми харесаха повече, бих казала, че всяка имаше своите неоспорими достойнства и символични недостатъци. Определено бих прочела всичко предстоящо от авторката и завършвам с много положителни впечатления, въпреки дребните си разочарования.
Страници: 372
Преводач от английски: Савина Данаилова, 2026
Отговорен редактор: Вера Балабанова
Редактор: Албена Хюбнер
Коректор: Теодора Къцова
Дизайн на корицата: Живко Петров, 2026
Предпечатна подготовка: Ивана Станчева
Издател: AMG Publishing, 2026
Други книги от авторката: "Грешната сестра" 2025
Comments