Приложна магия
💜✨ “Приложна магия” - Алис Хофман
✨ Магията на тази книга не е основно, единствено и само в магията. Тя се съдържа много ярко и категорично в магичния стил на авторката, който много ни напомня за любимите приказки, както и във вълшебството, наречено живот, разказано по най-умилителния и безкрайно човешки начин. Разбира се, магията е и в брилянтния превод на великолепната Петя Асенова, и в незабравимата корица от Таня Минчева от “Kontur Creative”, в избора на вълшебниците от “Booksy Publishing” да изтупат праха на забравата от тази възхитителна история, за да ни я поднесат в най-подходящото време.
💜 Не ме разбирайте погрешно, магията също има неизменна роля в целостта на сюжета, правейки атмосферата незаменима, но в многото дълбоки пластове под нея са се скрили още такови множества от теми. За изкуплението и чувството на вина, на недостатъчност, за изгубване на “правия” път. За домашното насилие и болката, която остава завинаги след неправилните, наред с множеството белези. За семейните взаимоотношенията и в частност сестринството. За съзряването и порастването в сложността им и от гледна точка на юношата, и от родителска позиция. За втория шанс, който не ни се дава по право, а донякъде трябва да отвоюваме, от друга страна да си позволим, прощавайки си сами на себе си. За предразсъдъците към различните, които често се изолират от хората, защото хората ги превръщат в изолирани, обсъждайки, обиждайки и намирайки ги за странни. Същите ги заклеймяват, но с удоволствие и на драго сърце се възползват от способностите им, когато това им е необходимо, стига никой да не ги види. За любовта, която те кара да вярваш, че преживяваш сърдечен удар и връхлита дните неотменимо. За още много други човешки неща.
💜Централно място в ядрото на романа заема жената. Тази, която оцелява; която обича; която се надява на по-добри дни; която си тръгва, за да остане; която започва от нулата; която загърбва миналото; която е самотна майка по неволя; която прави поредица от лоши избори, бичувайки се тройно по-ожесточено, отколкото я наказват последиците от тях; вещата, знаещата, можещата, пазещата древните тайни на женствеността и стихиите.
✨ На няколко пъти трябваше да си припомням, че всъщност тази книга си е подвиг, издадена преди цели 31 години за първи път, защото поне по нашите географски ширини тогава за нищо от това не биваше да се говори и не се говореше. Беше по-прието да търпиш и мълчиш, за да не орониш авторитета си пред хората. Недай си боже какво ще си кажат те! Не знам дали и в Америка е било така, но със сигурност темите до голяма степен са табу за времето си. А тя звучи така актуално и днес, че се губиш в пространството от отминали дни.
💜 И е уютна, и отрезвяваща, показвайки ни една самоотверженост, която дарява цялото време и живот на другите. В нея се скриват болката от загубата и страхът от обичане, който е парализиращ, когато някога си загубил всичко, което си обичал и е било всичко за теб. Много любопитен е и контрастът между героините. Макар да не са близначки, а сестри с годишна разлика помежду си, във всяка двойка от дами виждаме диаметрално противоположни характери, визии, разбирания за живота и реализации на нравствеността. Въпреки тези им несходства обаче, те някак успяват да намерат пътя една към друга и сами към себе си. Не знам какво друго да споделя, освен да ви подтикна да я прочетете. В единия вариант ще се насладите на вълшебна и много тематична атмосфера за сезона. В другия ще мислите много и ще чувствате. А ако сте късметлии, ще ви се случат и двете.
✨ Елементите по корицата, както и красивата соева свещ, създадена специално за това издание, съдържат подсказки и важни данни за сюжета. Аз се влюбих в историята, но тихо, плавно и отдадено, а не бурно и страстно. Буквално я почувствах като топлата прегръдка на меко одеяло през този така летаргичен, носталгичен и меланхоличен сезон. Надявам се да ви докосне по сходен начин!
Страници: 312
Оригинално заглавие: Practical Magic, 1995
Превод от английски: Петя Асенова, 2026
Корица: Таня Минчева, Kontur Creative, корица, 2026
Отговорен редактор: Росина Георгиева
Редактор: Кристина Цонева-Кръстева
Коректор: Ива Анастасова
Оформление: Anthe Studio
Издател: Booksy, 2026
Повече за авторката:
Алис Хофман е родена на 16 март 1952 г. в Ню Йорк, САЩ. Има и руско потекло. Израства в Лонг Айлънд. След като завършва гимназия през 1969 г., работи за кратко в издателство „Дубълсдей“. Учи в университета „Аделфи“, който завършва през 1973 г. с бакалавърска степен. Получава стипендия за Станфордския университет и завършва магистърска степен по творческо писане с отличие през 1975 г. Нейни преподаватели са писателите съпрузи Албърт Ж. Джерад и Маклин Джерард.
Пише първия си роман „Собственост на“ (Property of), докато е на 21 г. и учи в Станфорд. Той е публикуван през 1977 г. и дава старт на писателската ѝ кариера.
В следващите години пише редица романи и истории за филми. През 1983 г. по нейна история е екранизиран малко известният филм „Денят на независимостта“ с участието на Катлийн Куинлан и Даян Уийст.
През 1995 г. е публикуван романът ѝ „Приложна магия“, по който през 1998 г. е направен много успешния едноименен филм, режисиран от Грифин Дън, с участието на Сандра Бълок, Никол Кидман, и Ейдън Куин.
В България писателката е позната предимно с по-новите си произведения „Ледената кралица“ и „Пазителките на гълъбиците“.
Произведенията на писателката често са в списъците на бестселърите. и са преведени на над 20 езика по света.
Алис Хофман живее със семейството си в Кеймбридж, Масачузетс.
Източник на информацията и снимката: Уикипедия
Любими цитати:
“За всяко зло под слънцето или има лек познат, или няма връщане назад.
Ако има лек, търси докато намериш, ако няма как - време е да го забравиш”
Мама Гъска
“Вече повече от двеста години обвиняваха жените от семейство Оуенс за всичко лошо, което се случваше в града. Ако пролетта беше твърде дъждовна, ако в млякото на кравите от пасището мернеха кръв, ако жребче умреше от колики или бебе се появеше на този свят с червен родилен белег на бузата - всички вярваха, че съдбата е била поне мъничко изкривена от онези жени на улица „Магнолия". Нямаше значение какъв е проблемът - мълния, нашествие от скакалци или смърт от удавяне. Нямаше значение дали ситуацията има логично обяснение, или научно, или си беше просто лош късмет. Веднага щом се появеше и най-малкият намек за неприятности или дори нищожна несполука, хората започваха да ги обвиняват и да ги сочат с пръст. Не след дълго жителите на града успяха сами да убедят себе си, че не е безопасно да минават по тьмно край къщата на семейство Оуенс.”
“Желанието намираше начин да направи хората нетипично смели. Според лелите то можеше да се прокрадне у една жена и да я превърне от разумно същество в нещо толкова глупаво, колкото бълха, гонеща непрестанно едно и също старо куче. Веднъж решила да дойде до задната врата, жената бе готова да пие чай от блатна мента, приготвен със съставки, чиито имена дори не можеше да произнесе, който със сигурност щеше да я накара да прокърви през нощта. Бе готова да даде на една от лелите да прободе третия пръст на лявата ѝ ръка със сребърна игла, ако това щеше да върне
отново любимия ѝ.”
“Една зима, когато Сали беше на дванайсет, а Джилиан почти на единайсет, двете научиха, че що се отнася до любовта, едно от най-страшните неща, които може да ти се случат, е да получиш точно онова, за което копнее сърцето ти.”
“Какво си мислеше - че любовта е играчка, нещо леко и приятно, с което да се забавляваш? Истинската любов е опасна, хваща те здраво отвътре и ако не успееш да я пуснеш достатъчно бързо, трябва да си готов на всичко за нея.”
“Сестрите се прегърнаха силно, имаха чувството, че съдбата ги хваща, раздрусва ги и ги хвърля в напълно различно бъдеще. Щяха да минат години, преди да се видят отново. Щяха да станат пораснали жени, твърде големи, за да си нашепват тайни или да се качват на покрива посред нощ.”
“Урокът, който бе научила Сали в кухнята, да внимаваш какво си пожелаваш, изглеждаше толкова далечен и избледнял, че се бе превърнал в жълт прах. Но беше от този тип прах, който никога не може да се измете, и всеки път щом го духне течението, влязло в къщата, попада в очите на хората, които обичаш.”
“Но Сали включи радиото и започна да пее с него, като си повтаряше, че понякога правилното не изглежда грешно, докато човек не приключи напълно с него.”
“Преди да замине, тя целуваше лелите и им обещаваше да се обажда често. Понякога в гърлото ѝ заставаше буца, когато забелязваше колко са остарели възрастните жени, колко много плевели има в градината и как глицинията е провиснала, тъй като никой не се сеща да ѝ сипе вода или да и сложи мулч.
Но въпреки това Сали не смяташе, че е направила грешка, щом подкараше колата по улица „Магнолия". Не си позволяваше да съжалява дори когато дъщерите ѝ започнеха да плачат и да се оплакват.
Знаеше накъде е поела и какво трябва да направи.
Можеше да стигне до Щатски път 95 и със завързани очи. Можеше да се справи в тъмното, в лошо време и в слънчево, можеше да стигне, дори и да изглеждаше, че ще ѝ свърши горивото. Нямаше значение какво ѝ казваха хората. Нямаше значение какво можеха да си помислят. Понякога се налагаше да напуснеш дома. Понякога да избягаш, означаваше, че си тръгнал в правилната посока.”
“Никога не поглеждай назад, повтаряше си винаги. Не мисли за лебеди или как си сама в тъмното. Не мисли за бури или за светкавици и гръмотевици, или за истинската любов, която никога няма да имаш. Животът се състоеше в това да си миеш зъбите и да правиш закуска за децата си, и да не мислиш за каквото и да било, с което, както изглеждаше, Сали се справяше повече от чудесно. Тя вършеше всичко, и то навреме.”
“Мъжът поклати глава, винаги му отнемаше известно време, преди да може да заговори. Дядо му казваше, че когато преглъщаш сълзите си, те започват да текат навътре и нагоре, все по-нависоко и нависоко, докато един ден главата ти просто не експлодира и не останеш само с разкъсан врат и нищо повече.”
“Ако вървиш срещу онова, в което вярваш, така или иначе, си нищо, затова най-добре да се придържаш км убежденията си.”
“Някои неща никога не се връщат в първоначалния си вид, щом веднъж се променят. Пеперудите например, както и жените, които се влюбваха в грешния мъж твърде често.”
“Макар че така и не го повярва, тези линии по лицето на Джилиан бяха най-красивото у нея. Те разкриваха през какво е преминала, как е оцеляла и коя е наистина, дълбоко в себе си.”
“- Четвъртият път е на късмет - казваше на хората, които я питаха каква е тайната на щастливия брак, но тя не се чувстваше така. Вече знаеше, че когато не изгубиш себе си в сделката, откриваш, че имаш двойно повече любов още от началото и това беше рецепта, която не трябваше да се променя.”
“В крайна сметка Сали Оуенс бе сигурна само за няколко неща. Винаги хвърляй сол през лявото си рамо. Посади розмарин до портата си. Добавяй черен пипер в картофеното пюре. Сади рози и лавандула за късмет. Влюбвай се при всеки удобен случай.”
Comments