Богове и комикси

Кат Чо

☀️ “Богове и комикси” - Кат Чо ☀️

🌊 “- Но част от мен се страхуваше какво би станало, ако някога хората решаха, че вече не съм им полезен. Ако някога престанат да вярват, че нося слънцето и давам добри съвети. Дали щяха да престанат да ме обичат? Грейс го погледна крадешком с крайчеца на окото си.

- И най-големият ми страх се сбъдна. хората спряха да вярват в мен. След всичко, което направих за тях, те ме изоставиха.”

☀️Много ми е трудно да започна откъдето и да е, защото Гери и "Пепърмил" пак го направиха. Отново надминаха очакванията ми с невероятно добро четиво, което ме накара да приоритизирам с лека преднина корейските заглавия пред всички останали азиатски; с безпогрешен подбор и невероятно въздействаща литература. Не стига това, ами и леката заблуда, че ще чета гимназистки роман, който даже изглежда весело, погледнат отвън, заради цветовете и ярката корица. Е, да, ама не!

☀️ Можем да приемем, че произведението е младежка и фантастична история, която възражда божества от корейския фолклор и митология, за да ги постави в съвременни ситуации. Съвсем спокойно, ако не задълбаем навътре до живо месо, можем да го направим. Той сам по себе си е чудесен като такъв. На мен обаче тази магия с не задълбаването не ми се получава никога. Ето защо бих казала, че цялата фантазия в четивото преспокойно може да е и чиста метафора, илюзорен вътрешен свят, безопасно измислено място.

🌊 Грейс е загубила много. Майка си, баба си, а до голяма степен и баща си, макар и не така буквално, както другите си любими хора; почва под краката си, детството си. Загубила е умението да преживява емоциите си, да показва чувствата си, спокойствието да не бъде перфектна. Единственото, което има, е уебтууна си, в който създава свой собствен комикс, загубила идентичност зад прикритието на анонимността на мрежата. Притежава и вечния стремеж да е идеална, съвършена, подредена, достатъчна, достойна за обичане, докато е напълно сама. И тогава за нейно най-голямо изумление, комиксът ѝ сякаш оживява, изпращайки Хемосу - корейският Бог на слънцето - в нейния реален и тъжен свят.

☀️ Не бива обаче да смятате, че въпреки всичко казано дотук, Грейс Бак е печален образ на загубила себе си и пречупена героиня. Тя е много силен персонаж, който черпи от дълбините и вдъхновението си, желанието да е “достойна за паметта на майка си” и цялата си упоритост, нечовешка устойчивост. И именно това е проблемът. Бих искала да можех да я прегърна. Да ѝ кажа, че няма нищо лошо понякога да не е перфектна. Че да бъде слаба от време на време, няма да я убие, и не е края на света. Чу чувствата трябва да се изливат от нас, за да не се превърнат в помитащ Бог на водата, който ни дави, задушава и се явява в кошмарите ни. Не мога да го направя, но Кат Чо успява с всичко, през което я превежда по пътя ѝ към себе си.

☀️ Романът разглежда доста значими теми, които са актуални сред младежите, но и не само, както и в по-голямата си част нямат локален или расов характер. Авторката обръща внимание на тормоза в училище; самотата и трудностите на подрастващите, преживяващи тежка травма и загуба; приятелството в неговата саможертвеност, истинност и готовност на всичко в името на близкия ни, любим човек; приспособяването на "различните" в непозната и чужда среда - културно, социално, етнически и други; паническите атаки, пристъпите на тревожност и парализиращите страхове, които произтичат от някои от предходните; вярата и обезверяването; липсата на познание и уважение към азиатските култури и националности, водеща до обобщаването и поставянето им под общ знаменател; живитозастрашаващата липса на родител в живота на юношите в най-тежките им моменти, замествана с финансова подкрепа; обсесивно компулсивните разстройства, които карат личността да става прекалено педантична, краен перфекционист, породена от болка, загуба, мъка и още доста други нюанси.

www.ozone.bg

Богове и комикси

„Богове и комикси“ - от Кат Чо, авторката на Гумихо. Задава се епична битка между боговете!

🌊Освен това произведението говори за любовта, подкрепата, силата на човешкия дух, справянето с всички трудности и неволи, извоюването на малки и големи победи, божествеността в човещината и човешката слабост в божественото, както за още много любопитни емоции, чувства и състояния на духа.

☀️ Свързах се доста болезнено и откровено с героите, особено с Грейс и си намерих много слоеве, а това е едва първа среща с авторката. Със сигурност бих организирала още много. Изключително красив роман с огромна дълбочина, който си заслужава да бъде четен, както от подрастващи, преживяващи трудности, така и от хора, които отглеждат такива или някога смятат да бъдат родители.

Страници: 350

Оригинално заглавие: Gods and Comics, 2026

Превод: Гергана Дечева

Редактор: Анджела Дечева

Коректор: Станислава Млечкова

Корица: Робин Хар

Компютърен дизайн: Анна Георгиева

Други книги от авторката: "Злокобната лисица" и "Докаеби: Зловещи създания" (Гумихо 1 и 2)

Любими цитати:

“При споменаването на инцидента жуженето в гърдите ѝ се засили. Като рояк пчели, изригнали от кошера си - така си представяше тревожността си. Когато роякът беше малък, можеше да го затвори в буркан. И макар понякога да продължаваха да бръмчат по стъклото, пчелите бяха под контрол. Но в онези редки моменти, когато рояците ставаха прекалено големи и намираха начин да излязат на свобода, те сякаш изпълваха целия ѝ гръден кош и не ѝ оставяха място да диша.”

“Вярата е нещо коварно и толкова объркано.

- Ти вярваше ли в боговете? - попита Грейс на глас. Любовта и вярата са преплетени.”

“Не им позволявай да видят, че ти влият, чу гласа на Халмони в главата си. Ще отстъпят, щом разберат, че няма да получат реакцията, към която се стремят.”

“- Не, боговете не са слизали тук от векове. Откакто смъртните спряха да вярват в нас.

- Чакай, наистина ли? - попита Грейс. - Значи си изчезнал, защото са спрели да вярват в теб?

- Вярата е нещо много мощно. Също както и загубата ѝ.”

“ - Не, не може да е вярно. Усещам нещо в теб.

- Но какво означава това? Все още не си ми обяснил.

Грейс усети как гърдите ѝ се стягат. Не беше като при пристъпите ѝ на тревожност. Беше някакъв дискомфорт, който я караше да иска да притисне ръка към сърцето си, за да освободи напрежението около и в него. Хечи се върна и пусна клона пред краката ѝ, но този път тя не му обърна внимание. Хе се обърна към нея:

- Това, което мога да ти кажа, е, че да съм с теб в този момент... е единственото нещо, което усещам като правилно.”

“Сега седяха замръзнали, Грейс бе обгърнала лицето му, а Хе я гледаше с онези силно обезпокояващи златисти очи. Начинът, по който се взираше в нея, накара нещо в гърдите ѝ да вибрира. Не бяха онези познати пчели, които се рояха, когато изпитваше тревога. Беше нещо по-нежно, като крилца на пеперуда, трептящи до сърцето ѝ.”

“ - Не трябва постоянно да се съмняваш в себе си.

- Какво означава това?

- Означава, че се тревожиш толкова много да не би да не направиш нещо по най-перфектния начин, че не вярваш, че собственият ти мозък знае това, което знае.”

“Не им позволявай да те засегнат, каза си тя. Ти си по-добра от тях.

Опита се да си спомни думите, които Халмони винаги ѝ казваше - че някои деца са зли, защото самите те се чувстват неуверени. Но в момента ѝ беше трудно да види всички страни на нещата. Не можеше да го направи, не и когато психически се въртеше надолу в спирала, извн всякакъв контрол.”

“Грейс можеше да се справи с подигравки. Беше готова да чуе съжаление. Дори беше подготвена да бъде отхвърлена. Но не беше подготвена за тихото, безмълвно разбиране, което видя на лицето на Хе.”

“Тя продължи да стои с гръб към него. Самото му присъствие все по-настоятелно караше цялото ѝ тяло да свети. Сякаш той беше жица, по която минаваше ток, а тя - метална намотка.”

“ Сигурен съм, че е поправимо - каза Хе. - Това е предимството да си смъртен - да имаш недостатъци е позволено и нормално. От теб се очаква да не си съвършен. Понякога дори е красиво.

- Не и за мен. На мен не ми е позволено да правя грешки. Трябва да съм перфектна. Трябва да докажа, че си струвам.

- Че си струваш? - Грейс чу упрека в гласа му, докато той се качваше по стълбите.

- Че мога да бъда достойна за паметта на майка ми.”

“Да се превърна в същество, толкова обсебено от това как смъртните са му сторили зло, че да не може да види нищо отвъд потребността да си отмъсти на всяка цена.

- Не - заяви категорично Грейс. - Ти имаш щедро сърце. Никога не би позволил други да пострадат заради някаква дребнава отмстителност.

- Пак го правиш. Вярваш в мен.

- Винаги ще вярвам в теб.

Хе се усмихна. Нежността в изражението му преля в златистия цвят на очите му и ѝ се стори, че те засияват. А може би те наистина бяха станали по-ярки. В края на краищата, толкова много неща изглеждаха възможни с Хе.

Дори това, което Грейс направи след това.

Тя бързо се изправи на пръсти и го целуна. Беше само леко докосване, мимолетен допир, който все пак успя да предизвика трепетна вълна през цялото ѝ тяло. И после го изгледа шокирана, сякаш не тя беше тази, която току-що го беше целунала.”