Интелект

Купи книгата оттук с 5 % отстъпка с код stranicata5

👁️‍🗨️ “Интелект” - Мария Пеева 👁️‍🗨️

♥️ “Ако има нещо, което трябва да ни плаши в бъдещето ни, то не е изкуственият интелект, а хората, които ще решават как да го използват. Защото те ще правят изборите, а последствията ще носим всички.

Ние не можем да очакваме човечност от машините. Но ако спрем да я очакваме от хората, това ще е последната история на човечеството. Моля се тя никога да не бъде разказана край пещерния огън.”

👁️‍🗨️ Аз съм отдаден почитател на авторката и обожавам всичко, което прави, и което е като човек, личност, жена, майка. С всяка следваща споделена помежду ни книжна или житейска среща, тази любов става все по-голяма, пламенна и истинска. Въпреки тези си пристрастия обаче, не мога да не разгледам обективно постоянния прогрес, който бележи, ставайки все по-добра и по-добра в уменията си на разказвач. Или просто все повече разгръща потенциала си, който винаги е имала и демонстрирала. Няма как да знам, но е абсолютно вярно, че започна ли да чета, не мога да спра, докато не приключа с книгата или тя не приключи мен.

👁️‍🗨️ Изкуство е да вплетеш тежки и сериозни теми в динамичното развитие на един увлекателен сюжет, в който не липсва нищо - движение, случване, заблуждение, тайни, погрешни насоки, полюсни персонажи. Да изградиш герои, които да не бъдат идеални, перфектни и съвършени, в своите откровени травми, счупвания, недостатъци и понякога дори дразнещи черти на характера. Още по-завиден талант и усърден труд се изискват, за да подхвърляш читателя в посоките, които са ти нужни, за да му дадеш взривоопасни разкрития и солидни обрати. Мама Нинджа отново е направила всичко това и то брилянтно.

♥️ Старите ни познайници, семейство Боеви, в лицето на Светла и Емил са главни действащи лица, но вече като собственици на детективска агенция и немалка популярност след “Риалити” формата, в който Емо се прочу. В тази история ще бъдат заставени да разобличат престъпник, който е ликвидирал престъпник. Ще имат честта да бъдат първи ползватели на революционно откритие, базирано на изкуствения интелект, което спомага дейността на полицията. Всичко това обаче е само предястие, предхождащо виртуозните блюда, които ще им бъдат сервирани. Дали ще остане горчив послевкус или сладко удовлетворение, ще разберете, когато погълнете “Интелект”.

👁️‍🗨️ Може да ни се стори, че авторката отделя солидно пространство и внимание на темата за насилието, и ще бъдем напълно прави в това си усещане. Само че под пластовете на социалните проблеми, над които фокусира ума ни, има още милиард безценни теми. В основата е човекът. Очевидно също като мен и Мария обожава да изследва психиката в търсене на истината. В едно свое изказване тя обяснява точно този си порив, провокиран от вечния въпрос: Кое превръща индивида в лош човек? Мнозина ще кажат: социалната среда, семейството, обкръжението, възпитанието, лошото образование и всичко де що е извън нашите владения на контрол. Истината обаче за мен винаги е била малко по-различна, а очевидно и за Мария Пеева също, макар всяко от изброените да дава своя дан.

www.ozone.bg

Интелект

„Интелект“ е роман за избора и отговорността, за вината и отмъщението, за цената на знанието в свят, в който границата между разследване и контрол става все по-тънка.

♥️ В основата на всяко деяние стои едничкия простичък избор. Всички съпътстващи фактори оказват своето неотменимо влияние, но свободната воля тежи най-много на везната. Един ще оправдае престъплението с висш идеал и кауза. Друг ще пребори демоните, които всеки от нас има, залагайки на ценностите и моралните устои. Цялостната идеология много ми напомни за комерсиално разпространяващ се в мрежите разговор между баща и син, който звучи по приблизително следния начин: - Тате, ако убием всички крадци, ще останем само добри хора, нали? - Не, синко! Ако го направим, ще останем само убийци. Перефразирам, разбира се, но мисля, схващате идеята. Жертвата става насилник, когато избере и реши. Никой не става нещо без своето изрично съглашение и одобрение, без незначителните последователни ежедневни избори, които с натрупване формират целия житейски път.

👁️‍🗨️ Ако това не беше така и действително личността се формираше от външни фактори, всички хора израснали при сходни условия, щяха да бъдат еднакви. А ние виждаме, че това не е така. Един използва миналото и историята си, за да оправдае всяка своя нередна постъпка. Друг построява живот достоен за възхищение, защото действително иска да изиграе по-добре ръката, която му се е паднала, знаейки, че не може да промени картите.

♥️ Повествованието е изградено на два основни стълба - изкуствен интелект и насилие. От тях обаче като солидни разклонения се отделят още и още социални, общочовешки и светски теми. Те са свързани с корупцията в държавния апарат и административните системи, органи на реда; злоупотреба с власт и положение; изборите ни като причина и следствие; границите, които лесно могат да бъдат прекрачени, забулени под лозунги за висши идеали и достойна борба; семейни ценности и взаимоотношения между родители и деца; възпитанието и липсата на такова; шансовете пред хората изпаднали в несъстоятелност; майчинския инстинкт, който при някои жени напълно отсъства, при други обладава прекомерно пространството, а при трети създава солидно доверие и добра връзка с детето; шансът, който някои деца не получават, но въпреки всичко отвоюват в желанието си да бъдат по-добри хора; зависимости и упадък.   

👁️‍🗨️ И като говорим за майки и майчинство… На мен лично Светла Боева ми е безкрайно симпатична като герой. В нея откриваме цялата палитра от качества, които порядъчната мама притежава. От онези доста досадни за детето вмешателства от любов и загриженост до жертвоготовност и пълна отдаденост. Всеки персонаж има своя роля и история. Всеки допринася много за целостта на творбата и е многопластов. Родният привкус и колорит само добавят позитиви към пълната картина.

♥️ Като заключение бих казала, че Мария Пеева уравновесява перфектно съставките на добрия криминален роман и психотрилър, като поднася задъхваща динамика, философски теми, психологически проблеми и добре отмерени разкрития по незабравим начин. Категорично бих изчела всичко предстоящо и го чакам с нетърпение! Благодаря от все сърце на любимите и прекрасни Любо и Софтпрес за възможността да познавам тази великолепна дама и творчеството ѝ!

Страници: 408

Редактор: Виктория Иванова

Коректор: Вихра Манова

Графично оформление: Мая Яначкова

Оформление на корицата: Радослав Донев

Дизайн на корицата: Фиделия Косева-Гайего

Издател: СофтПрес, 2026

Повече за Мария Пеева

Други книги от авторката: поредицата за семейство Куман - “Инцидент в Мадрид”, “Новата съседка”, “Ела, Ела”; поредицата “Риалити”, “Интелект”, “Вуду”; сборници и колективни творби: “Възкресения”, “Измеренията на болката”; детски книжки: “Дневник на котарака беглец”, “Приятелят на Дядо Коледа”, “Зимно приключение”; “Писмо до сестра ми”

Може да се насладите и на четенията ѝ в Storytel♥️

Любими цитати:

“Емил се приближи до нея и я прегърна. Сигурно съм ужасно досадна, помисли си Светла, вечно загрижена и вторачена в него. Но кой може да се сърди на майка си, че го обича?”

“-Не, не е. Но и ти сега като Кари... Ама как така е толкова трудно да повярвате, че жена може да убие мъжа си? Ако се беше случило обратното и бяха задържали него с кървави дрехи, след като свидетели са го видели над трупа, вече щяхте да сте го осъдили до живот.

Светла замълча. Имаше нещо вярно в думите му. Съвсем първосигнално подкрепяше жената, защото откак

свят светува мъжете бяха тези, които посягаха, а жените - тези, които търпяха. Докато Светла работеше в полицията, стотици сигнали за домашно насилие биваха отписвани като „битов скандал" и пренебрегвани. Чак през последните години се заговори за това и се вдигна повече шум, медиите го подеха и малко се пораздвижиха нещата.”

“- Но не е защото те смятат за балък, Светле. Доверяват ти се, защото се чувстват в безопасност в компанията ти. Вдъхваш им сигурност, не долавят злоба, задна мисъл и лицемерие. Такъв човек си ми ти, светъл човек, като името ти.”

“- Какво да ѝ кажа - бягай далеч от тоя мъж, дето ти следи всяка крачка и ти закопчава блузата насред планината? Няма какво да направим, Светле. Такива случаи виждам почти всяка седмица. Някои момичета са като заслепени - не проглеждат, докато не ги удари чук в главата. Жените - въздъхна той - винаги са обичали лошите момчета. Ще им се да ги превъзпитат, както се казва. Но лошите момчета не се превъзпитават, те само „възпитават". Жалко за женицата, но ако тя не поиска да си помогне, няма кой... Разбираш ли, трябва да дойде от нея промяната. Да осъзнае, че е на лошо място с лош човек и иска да си тръгне оттам.”

“Жените от нейното поколение бяха свикнали да глезят мъжете си, децата си, дори родителите си, само не и себе си. По някое време след като се пенсионира, тя се сблъска с този проблем - да, оказа се проблем да не можеш да се глезиш. Изпитваше постоянна необходимост да прави нещо за някого, да се жертва и да се старае. И когато вече не ходеше на работа, а Емо се беше изнесъл на квартира, едва не изпадна в депресия поради липсата на обект, когото да обгрижва, и цел, която да преследва.”

“Но дългият житейски опит ѝ беше доказал, че това, което хората наричат интуиция или шесто чувство, е по-скоро добрата стара логика. В този случай обаче тя не се базира на умозаключения, а на връзки, следи и обусловености, до които човек стига на подсъзнателно ниво. И макар че подобни прозрения не бива да се приемат безусловно, си струва да им се отдели време за проверка - така смяташе Светла и прилагаше този принцип и в живота, и в детективската си работа.”

“Светла беше се взирала дълго в широко усмихнатия и все пак делови на вид млад човек в тъмносин костюм и бяла риза, сниман на фона на Парламента. Изоб-що не можеше да си го представи в сцените, които Гергана Братоевска беше описала. Но от дългогодишната си работа в полицията, макар и в „Човешки ресурси" беше съвсем наясно, че злодеите не са задължително грозни,

нискочели мутри с черни тениски.”

“Сигурно ги е довела да видят баща си... Как се случва така, си каза Емо, как едно дете, една чиста душа пораства и се превръща в гаменче, като ония двамата, дето щяха да нападнат майка ми... А момиченцето... дали ще стигне и то дотук, като Мая?”

“Емо - каза Светла с усмивка, но и в нейния тон прозвъня желязо. - Имай малко повече доверие на човека, който те е учил, ако някой те фрасне веднъж, ти да го фраснеш два пъти - веднъж за наказание и веднъж да си знае.”

“В онази нощ Деяна осъзна, че е влюбена в Емо, в този негов наивен отказ да приеме, че на този свят има неща, които са непоправими; в готовността му да се хвърля в защита на слабия дори когато слабият не знае, че има нужда от защита. И най-вече в пълното му безхаберие относно грозния житейски факт, че в обществото съществува йерархия и дори най-добрите овчарски кучета си траят пред определени вълци.

Беше странно, защото това бяха нещата, които дотогава я дразнеха в него. Или поне така си мислеше, преди да осъзнае, че това чувство не е точно раздразнение.”

“Светла. Каза да ѝ викат Светла. А синът ѝ се казваше Емо. На Иван много му се щеше някой ден, като порасне колкото Емо, и той да е такъв як пич, с големите бицари, и всичките му мускули на корема и гърдите да се очертават под черната тениска, и да има черно кожено яке, дето прилича на скъпо, а също и брада - гъста и изрязана на лопата, а лицето му над нея да е едно такова гладко и чисто, и в същото време строго. Може би, мислеше си той, може би за да стане такъв мъжага едно момче, трябва да има майка или лелка, която не го удря и му готви супа и кремче всеки ден, и му дава бонбон, ако слуша.

А може и това да не стига.

Но докато си го мислеше, го обзе едно тежко и тягостно чувство, което сам не можеше да назове. Беше му познато от детския дом, в който обикновено се озоваваше, когато на майка му ѝ омръзнеше да си играе на майка и хванеше пътя. Това чувство, когато чакаш с всички деца на опашката и на всички им дадат десерт, а за теб не стигне. Само че сега не го болеше, че са го пропуснали за десерта, а че когато някой е раздавал майките, на него му се е паднала тая, дето много не ѝ се ще да е майка и затова, мислеше си, и той е такъв човек, какъвто много не му се ще да е.”

“Светла се чудеше понякога дали изобщо е възможно човек да има истинска връзка в наше време - „истинска" както ти разбираше връзките. Защото според нейния житейски опит хубава, здрава връзка се получаваше само когато всеки поне малко се откаже от своето. Представяше си го като да среже едно късче от себе си и там да сложи късче от другия - точно както дядо ѝ ашладисваше до ветата на село.”

“Малко по-късно двамата седяха на високия бар плот, един срещу друг, с по чаша ароматно кафе в ръка - нейното с мляко, неговото - черно. И тя помнеше как си пие кафето, помнеше дребните му навици, вечното му черно яке, вкусовете му. Помнеше и вкуса му, макар че се опитваше да го забрави.

По смарт озвучителната система Терънс Трент Д'Арби замоли любимата да напише името си в сърцето му и Дея си помисли, че Емо вече е написал своето име в нейното.

И затова, ако има поне малко ум в главата, няма да си позволява да идва в дома им и да го изпълва със себе си, с тялото си, с миризмата и с присъствието си, така че тя да не може да мисли за нищо друго, освен за него.

Подаде гласова команда, за да спре музиката, и старият, ала твърде секси Терънс млъкна на секундата, но какво от това? Копнежът остана в стаята, осезателен и опасно жив - чудовище, което неудържимо те привлича, въпреки че си наясно, че ще прегризе гръкляна ти безмилостно, след като те обладае и утоли жаждата си с кръвта ти.”

“Децата знаят какво правят, помисли си тя. Млади, млади, ама преживяха това-онова, научиха се да са предпазливи и без да ги предупреждаваш. Порастват...

За миг сякаш изпита тъга, защото знаеше, че заедно с детинската вяра в изначално добрите намерения на хората  си отива и невинността, но рано или късно това се случваше, и то не само с полицаите. По-добре да внимават на кого се доверяват, ако и да са им колеги.”

“- Не, излушай ме. Емо сигурно ти е разказвал, но да чуеш и моята история... Татко му почина от инфаркт, когато той беше на дванайсет. Ние други живи близки нямаме. Знаеш ли какъв е бил най-големият ми страх през всичките тези години? Да не умра и аз, и детето ми да остане кръгъл сирак, без никой, който да се погрижи за него. Да остане ей така на улицата, на системата, на чуждите... - Светла притвори очи за миг, но бързо се овладя и продължи: - Децата са като гъбки, попиват всичко от средата, в която растат, Дея. Това момче Иван, то само лошо е видяло и сигурно то самото доста лоши работи е вършило. Но ето, за по-малкото дете се е погрижило, като е починала бабата. В парка днес като го намерих, беше прибрало едно куче. То не е изгубено дете... Има потенциал в него. Когато му подадох ръка, му видях погледа, Дея. В този поглед имаше надежда. То просто грейна това дете, съвсем друго стана.”

“Предикта беше обективна, тя беше машина, в нея нямаше чувства, емоция. Нямаше нито съзнание, нито мнение. Предикта изпълняваше заданието, което ѝ поставяха, според най-доброто, на което беше способна. А когато човек ѝ поставеше задание, тя подбираше информацията си по такъв начин, че да изпълни желанието му, без да го съди, без да оспорва и противоречи.

И това всъщност беше много опасно.

Защото Предикта можеше и да знае истината, но докато не ѝ зададеш точния въпрос, тя щеше да отговаря на твоите въпроси така, както са зададени. Щеше да улавя твоите подозрения и да сортира информацията, която ти дава, според тях, вместо да оспори, да възрази, да посочи къде грешиш. Предикта не треше истината, защото нямаше понятие за истина. Тя знаеше какво е факт, но не и какво е истина. Знаеше какво е закон, но не и какво е морал. Предикта просто угаждаше на потребителя. Ти ѝ даваш насока и тя я следва.”

“Нямаше добри чувства към религиите, каквито и да са те, и работата в полицията беше затвърдила убеждението ѝ, че Господ, като всяка красива идея, може да се използва за добро, но и за зло. Всичко зависеше от човека, който взима идеята и според собствената си съвест е склонен да я употреби за всичко, дори за престъпление.”