Маскарад
- Дарина Димитрова
- 9 hours ago
- 2 min read
“Маскарад” - Александър Траянов
Имам огромното удоволствие да съм сред първите, които ще ви поговорят за “Маскарад” и за обещаващия нов съвременен автор, чиято звезда тепърва изгрява и ще започне да блести все по-ярко на родния артистичен небосвод.
Тази творба е смела, дръзка и много откачена в най-добрия смисъл на думата. Премерена смесица от усещане за антиутопична реалност, научна фантастика, фантазия в присъствието на елфически народи, криминален и детективски сюжет, доста действие и динамика, дълбокомислени социални проблеми с перфектна позиция в целия екшън и чудесно укритие в него.
Виктор Орсов е човешки инспектор, на който е възложено да разкрие престъпление в “Дърветата” - район, населяван от малцинствените групи на елфите. Това никога не се е случвало досега, защото хората нямат работа при създанията. Случаят обаче е много особен, тъй като става дума за убийство на не кого да е, а на елфическата принцеса, а местопрестъплението много наподобява ритуална и обредна сцена от филм на ужасите.
Светът на Александър Траянов по всичко личи, че е различен от този, който обитаваме и че е някакво негово логично продължение. Последица от напредване на технологии и човешко безхаберие. Колкото и фантастичен да е обаче, той е в постоянен паралел с настоящето по ред проблематики и социални причини.
Авторът повдига множество въпроси без да акцентира натрапчиво върху им. Някои от тях са свързани с псевдо интеграцията на малцинствените групи; прикриването на истинския облик зад фалшиво лице - и метафорично, и съвсем физически в отдаденост на култа за вечна красота, изящество, младост; еднаквостта на различните по отношение на проблемите и болките им; задкулисните политически и манипулативни стратегии за замазване на очите на масите; внедряването на технологиите, включително изкуствения интелект в бита, в който отново мисленето и чувстването винаги ще надделява над техниката, колкото и напреднала да е тя; климатичните изменения и кощунството срещу природата; причината оправдаваща средствата и много други.
Силно впечатлена съм от този роман, който е пъстра, но еднородна и умело балансирана смесица от идеи, стилове, жанрови характеристики и похвати. Увлекателно написан с кратки глави и четивност, която те завладява, кара те да не можеш да спреш да четеш. За капак Александър Траянов се оказва многостранно артистична личност. Потомък на Теодор Траянов, художник и създател на игри, музикант, жаден за емоции, нови светове и знания млад човек. Това са само част от призванията и поприщата, с които е свързан. Много добро впечатление ми направи, че имената на елфите, които ще опознаем в съвсем различна светлина от онова, на което сме привикнали от фентъзи романите, са български и свързани с природата.
Изумена съм, че романът е издаден миналата година и все още не съм срещала нищо за него. Надявам се това ми представяне да промени тази нелепа статистика и вълната на (по)читателската любов да помете автора, защото го заслужава. Като усещане в чисто атмосферен и вълнуващ план ми напомни първата среща с гения на Емил Минчев, когато тепърва се зараждаше обсесията ми към него с четенето на “Нюх”. Не правя никакво сравнение между писателите. Впечатляващ дебют и обещание за още по-прекрасни предстоящи заглавия!
Купи оттук с код stranicata5 за допълнителни 5% отстъпка от всичко в сайта
Страници: 310
Pegakmop и коректор: Десислава Иванова
Художествено оформление, корица: Виктория Видевска, 2025
Издател: Ерове
Comments