Откровена история за грешките, рисковете, възходите и паденията в бизнеса

 “От бариста до милиардер” - Андрю Уилкинсън

Вземи оттук с 5 % отстъпка с код stranicata5

 „Хубаво е да се учим от грешките си.

Но е по-добре да се учим от чуждите."

- Чарли Мънгър

(1924 - 2023)

 Изобщо не очаквах, че тази книга ще ми хареса толкова много и ще бъде така замисляща, докосваща и знакова за мен. Защото тя далеч не е просто мотивиращо четиво, в което успели хора ни разказват как да забогатем. Тя е много повече от това.

На първо място е лична и откровена до болка, разказана от първо лице и без да спестява грозните истини. Авторът ни допуска близо до себе си, а аз го усетих като стар приятел, защото припознах в него много от мен самата - начин на мислене, минало и детство, възприятия за света, който ме заобикаляше тогава, и този, който ме заобикаля днес.

Освен това Андрю Уилкинсън не ни замазва очите с добре звучащи клишета, а поема отговорност за грешките, които е допуснал, споделяйки ги с нас. Показва ни нагледно, че човек постоянно трябва да учи, да бъде различен, да опитва, да не губи вяра и ентусиазъм. И най-вече никога да не си вярва прекалено много, приемайки за даденост и постоянно присъствие късмета. Защото арогантността е най-големият враг на успеха.

От книгата ще научим, че огромният и вледеняващ страх от провал може да бъде и чудесен двигател на резултатността. Когато си притиснат от обстоятелствата, нямаш друг избор освен да се справиш. Тя ще затвърди и онзи прочут израз на Чърчил, с който той описва успеха. Ако трябва да перифразирам глобално, съчетавайки неговата мисъл с историята на Уилкинсън, то би звучало така: “Нужна е дързост да започнеш и поне веднъж да опиташ, а оттам нататък да подхождаш към всеки следващ провал с огромен ентусиазъм, докато не го превърнеш в небивал успех.”

Авторът ни запознава и с велики личности, с които е имал честта, да се срещне, да работи, да интервюира и да си партнира. Кариерните му хроники чудесно се вписват в този цитат, който като фраза самата аз използвам доста често, макар не точно в този ѝ вид, но в същия смисъл. “Ако преди десетилетие някой ми беше казал, че след 10 години точно в този момент ще седя срещу облечения с риза за 34,99 долара Чарли Мънгър и докато си хапва сладкиш, той ще ми предложи да слея компанията си с неговата, като равни, щях да му кажа, че трябва да се прегледа.”

В този мемоар са споделени не само напътствия в посока на успеваемост, дори бих казала, че такива са ни спестени поне по класическия начин, с раздаване на съвети. Те се крият между редовете, които разкриват научени уроци по най-трудния начин, много личен опит, поредици от възходи и падения. Най-ценното на четивото обаче е, че то е повече напомняне за истински значимото в живота, което пропускаме, докато прегаряме, устремени към поредното стъпало. Вярвайки че там ни чака щастието, докато не проумеем, че то няма нищо общо с конкретики, постигнати цели и резултати. В творбата има много философия и психология, пречупени през призмата и опита на автора.

Това е втори мемоар, който чета в рамките на няколко месеца, и съм страшно заинтригувана от този тип литература. Благодаря от все сърце на любимите и прекрасни “AMG Publishing” за предоставената възможност да се докосна до великата личност на автора!

Вие обичате ли да четете нехудожествени заглавия и какви?

Страници: 312

Оригинално заглавие: NEVER ENOUGH, 2024

Превод от английски: Калина Момчева, 2025

Дизайн на корицата: Живко Петров, 2026

Отговорен редактор: Вера Балабанова

Редактор: Ивелина Стоева

Коректор: Александра Табакова

Предпечатна подготовка: Десислава Борисова