Символизъм и почит към Христо Смирненски в криминален роман на изгряващ български автор

 “Съвестта ме зове” - Ангел Василев

 “Разкаялият се грешник предизвиква повече симпатии и от най-милостивия самарянин.”

 Бих казала, че като за дебют романът е доста добро начало. Вярвам и искрено се надявам, че тепърва ще виждаме, чуваме и четем още от и за автора. Нещата, които ми харесаха, са в пъти повече от онези, които не ми допаднаха. От много гледни точки летвата е високо вдигната.

 Препратките към книги, цитати от велики личности, произведения на изкуството са много добри хрумвания и пасват идеално на идеологията. Начинът, по който сюжетът поетапно ни запознава с героите, също ме привлече и беше причина буквално да не мигам, докато отгръщам лист след лист. Всяко разсейване би било пагубно.

 Престъплението е необикновено и сякаш предизвестено, което още в началото буди ума ни, за да търсим логика, улики, истини. Всеки наоколо, който има касателство с убития, е възможен заподозрян. Още по-заплетено става всичко, когато се появява и втори труп.

 И тук един много симпатичен особняк идва на помощ - старши инспектор Михаил Григоров. Точно с неговия образ е свързано едното ми негативно усещане и не, то не е породено от прекомерния му цинизъм, неадекватното на моменти поведение и/или прекаления му, ексцентричен хумор. То е следствие от сякаш твърде голямото желание на автора да ни го представи като такъв образ, опитвайки да изгради чепат, но гениален персонаж. Разбрах защо и какви са причините, но вярвам, че това ще направи героя му неразбран и недолюбван повече от нужното. Аз го харесах, макар усърдието да е “ръб” да ми дойде в повече. И тук ще се радвам, ако този роман е начало на една поредица, в която съзираме поетапно разгръщане и израстване на героя. До известна степен той като цялост влиза в противоречие с изложените разбирания, които четивото иска да ни внуши, ако и за това да има обяснение, при това съвсем разумно.

 Дълбоките послания, които ни предава Ангел Василев, целят да ни припомнят, служат като уроци по човещина. Срещаме се с грехове от реалността, доста по-близки, отколкото ни се иска, но откриваме и антидот за тях.

 Има един много трогателен момент, на който е посветена цяла глава, и е пряко свързан с посвещението. Вярвам, че това е още една важна причина да наблегна на положителното, вдъхвайки кураж и увереност на Ангел, да продължи напред. Не само заради това, разбира се, но не мога да го пренебрегна.

 В резюме: идеите ми харесаха доста; вярвам, че героите имат голям потенциал, както и авторът; не ми достигнаха относително дребни неща, за да кипя в луда еуфория, давайки максимална оценка, но се надявам, че при следващи срещи ще се случи; символиките и символизмът са навсякъде между страниците. Посланията са красиви, дълбоки, човешки. Метафорите и препратките са чудесни. Начетеността и подготовката на автора са доста високи. Стилът е приятен за четене. Преплитат се философия, психология, език на тялото и похвати за въздействие, криминални деяния и разгадавания, човешки взаимоотношения.

 Чете се леко и увлекателно, макар многото информация да е способна, да ни обърка. Признавам, че финалът ме изненада. Не можах да разбера напълно мотива, но е напълно възможно вината да е в мен, вследствие на горепосоченото. Персонажите са добре изградени и имат своя дан в сюжета.

 Много важно е да уточня, че до голяма степен сетивата ми са закърнели от злоупотреба с психотрилъри, криминални и детективски романи. Това е по отношение на по-умерената позитивност и наличието на забележки. Успях да проникна под повърхността и скритото там ми хареса.

Страници: 222

Коректор: С. Иванова

Предпечатна подготовка: БПС ООД

Издателство: Nature's Win, София, 2026

Съвестта ме зове

български автор • месец на българските автори • книжно ревю • субективно мнение • криминален роман • детектив • разследване • заплетен случай • престъпление